Brexit като пълна парализа и икономически изолационизъм

Вече е напълно ясно - Великобритания няма план за Brexit. Преди повече от 19 месеца британските гласоподаватели гласуваха с малко мнозинство за напускане на Европейския съюз. Но политиците в Лондон все още нямат представа за това, което наистина искат да постигнат при преговорите в Брюксел за напускането. Вместо това в правителството и в парламента бушува сериозен спор, който се ръководи от все по-прекомерна реторика. Някои искат максимална независимост от ЕС почти на всяка цена. Други настояват страната да остане толкова тясно свързана с конфедерацията, че почти нищо да не се промени в резултат на Brexit. А и призивите за повторение на референдума стават по-силни и по-силни. 

На фона на тези противоречиви позиции правителството изглежда парализирано. Това не на последно място се дължи на слабия министър-председател: в продължение на дълго време Тереза Мей се преструваше, че самият Brexit вече представлява план ("Brexit означава Brexit"). След това обаче тя профука голяма част от вътрешния си капитал, след като свика предсрочни избори, без да има нужда от това, и сви парламентарното си мнозинство. В момента авторитетът на Мей е толкова слаб, че едва може да диктува някаква посока. Тя е на власт само защото партията ѝ е твърде разделена, за да одобри лесно наследник, а страховете на мнозина да бъдат извадени от правителството – високи, коментира в свой анализ кореспондентът на Frankfurter Allgemeine Zeitung в Лондон Маркус Тойрер.

Фокусът на спора този път е търговската политика. Финансовият министър Филип Хамънд наскоро заяви, че ще има „много умерени“ промени на търговията с ЕС в резултат на Brexit. Забележката му предизвика буря от възмущение от страна на идеолозите на Brexit. Мей веднага се противопостави на Хамънд: министърът не говорил от името на правителството. Но тя отново потвърди, че така важната търговия с европейските съседи трябва да продължи „възможно най-гладко".

От една страна, Мей иска да запази всички предимства на европейския търговски блок, но от друга страна иска да се оттегли почти изцяло от правилата на ЕС. Това не е план, а пожелателно мислене. Реалността е, че колкото по-тесни останат търговските отношения с ЕС, толкова по-малка ще бъде независимостта, която британците ще могат да си възвърнат в резултат на Brexit. Защото всичко останало в преговорите с ЕС ще бъде политически неприложимо, но и защото то чисто фактологично, дори и при най-добрата воля на другата страна, просто няма да е възможно.

Май обяви, че страната ще напусне след Brexit единния пазар и митническия съюз на ЕС. Ръководителят на правителството обещава на британците "глобална Великобритания", която, освободена от оковите на бюрократите в Брюксел, ще може да се възползва по целия свят от възможностите за свободна търговия и да сключи собствени търговски споразумения. Но ако Великобритания избере такъв твърд Brexit, тогава търговията с ЕС неизбежно ще пострада.

Ако страната се придържа към досегашния курс на Мей, тогава най-вероятно ще трябва да наложи граничен контрол в Ламанша, който до голяма степен изчезна там от четвърт век. Тези търговски бариери ще струват част от благоденствието. Колко - това е трудно да се каже точно сега, но предупрежденията от страна на икономиката показват какво е заложено на карта. В Северна Ирландия този въпрос има друго измерение. Граничният контрол се разглежда като заплаха за крехкия мирен процес.

Досега дадена индустриална компания в Бирмингам може да доставя стоките си до Мюнхен също толкова лесно, колкото до Лондон. Това е именно голямото постижение на общия пазар: на първо място това е възможността за свободна търговия в Европа. Но ключът към свободната търговия в съвременния свят е отричането на част от собствената автономия и волята за сътрудничество. Това важи както в Европа, така и за целия свят.

Основната пречка пред свободната търговия отдавна са така наречените нетарифни бариери. За да са премахнат, в международен мащаб следва да бъдат координирани редица неща - митническата политика, продуктовите стандарти, пруденциалните правила и много други правилници. Точно това са правилата за вътрешния пазар и митническия съюз, които Тереза Мей вече не иска да спазва.

Иначе казано - ако британците искат да направят нещо различно, след като напуснат Европейския съюз, те няма да могат да се възползват от вътрешноевропейската свободна търговия, както го правеха досега. И ако страната вместо това поиска да сключи търговски съюз със Съединените щати, тогава ще трябва да направи и отстъпки за тях. ЕС може да изгради мостове за Brexit за британците - в търговската политика и в други области. Но във Великобритания стремежът към автономия изтласка всичко останало на заден фон, а това е просто рецепта за политически и икономически изолационизъм. Дали сегашното правителство в Лондон все още има силата да осъзнае това, става все по-спорно.

Всичко по темата четете в Investor.bg