На върха в Брюксел: Жертват еврофондовете заради Brexit

Фондовете за по-бедните еврочленки и за земеделие ще бъдат съществено отрязани, за да се закърпи дупката в бюджета на ЕС след напускането на Великобритания.

За това говориха европейските лидери, без британския премиер Тереза Мей, която няма право да присъства на дебати за бъдещето на ЕС, в Брюксел вчера.

Шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза, че двете политики съставляват 70% от евробюджета и не е възможно да бъдат запазени.

"Ако не направим съкращения на кохезионната и земеделската политики, ще трябва да намалим до 45% в останалите", съобщи той.

Германският канцлер Ангела Меркел също заяви, че земеделската политика трябва да бъде намалена, тъй като представлява "огромен разход" и "се управлява все по-бюрократично". Тя добави, че ЕС трябва да харчи повече за изследвания, дигитализация, външна политика и за външните граници в бъдеще.

Излизането на Лондон от ЕС, ще принуди Брюксел да намали с около 10% разходите си, тъй като вноската на Великобритания е около 15 млрд. евро годишно, а европейският бюджет възлиза на около €150 млрд.

Освен намаляване на разходите, Еврокомисията ще предложи на 2 май и увеличаване на националните вноски на страните членки към общата хазна.

Според Юнкер поне 14-15 държави са изразили готовност да го направят. Сред тях са новите страни членки, включително и България, като нетните платци отказват да плащат повече.

"Като страна получател за нас е по-изгодно да се увеличи вноската ни към бюджета, но ние държим да се запази кохезионната политика", заяви премиерът Бойко Борисов, който участва на срещата в Брюксел.

Еврокомисията предлага увеличаване на вноските с 0,1-0,2 процента, което означава, че София, която внася в момента около 430 млн. евро годишно, ще трябва да добави около 40 млн. към лептата за евробюджета.

Точните сметки ще бъдат представени в началото на май с предложението на Еврокомисията за бъдещ 7-годишен бюджет на Съюза след 2020 г.

ЕС ще промени и приоритетите, които ще финансира с общи средства, като ще плаща повече за възпиране на миграцията, охрана на външните граници и за отбрана, както и за студентски обмен. Останалите политики ще пострадат, стана ясно от заявление на председателя на Съвета Доналд Туск след края на разговорите между лидерите.

Туск посочи, че има подкрепа и за плановете на Еврокомисията да обвърже отпускане на еврофондовете срещу изпълняването на определени условия като върховенство на закона.

"Чух само позитивни реакции на предложението. Полският премиер Моравецки каза, че Полша ще я подкрепи. Разбира се, условността трябва да се основава на много обективни критерии, но това се отказа по-малко спорен въпрос, отколкото очаквахме", заяви Туск.

В момента Полша е единствената еврочленка, срещу която се води наказателна процедура от Еврокомисията за нарушаване на върховенството на закона, която може да доведе от отнемането на правото й на глас при вземането на европейските решения.

Централноевропейските държави и някои по-малки стари членки са се противопоставили на идеята на Ангела Меркел, кохезионните фондове да се насочат към общините, които са приели най-много мигранти, за да им се помогне да ги интегрират в местните общества.

Литовската президентка Далия Грибускайте беше категорична, че кохезионните фондове са "за сбижаване и за нищо друго". А новият австрийски канцлер Себастиан Курц заяви че "с бюджета би трябвало да се укрепва контрола по външните граници, вместо да награждават страните, които приютяват мигранти, защото "солидарността е много повече от подслоняването на бежанци".

Туск и Юнкер не скриха различията си по другия въпрос, обсъден на срещата – разпределението на топ постовете след европейските избори догодина. Страните членки са отхвърлили предложението на Европейската комисия да се обединят постовете на шефовете на Съвета и на Еврокомисията. Туск подчерта, че затова нямало апетит, докато Юнкер настоя, че така ще се избегне блокаж на ЕС, ако двамата се скарат.

Лидерите са поискали да запазят за себе си правото да назначават председателя на Европейската комисия, което им беше отчасти отнето чрез системата, използвана след предишните избори, когато европейските карти предварително издигнаха претенденти за поста. След като ЕНП спечели най-много места в Европарламента, техният кандидат – Юнкер, стана шеф на Еврокомисията.

"Тогава срещу мен гласуваха Камерън и Орбан. И къде е сега Камерън", запита реторично Юнкер, визирайки бившия британски премиер.

Туск обаче изненадващо го атакува, като му отговори: "Доколкото знам, на удобно място".

Съгласие е постигнато съставът на Европарламента да се намали от 754 на 705 души за сметка на местата, заемани сега от депутатите на Великобритания. Идеята на френския президент Еманюел Макрон за създаване на наднационална листа, в която всички държави могат да гласуват за общи кандидати, беше погребана за други времена.