Фарсът във Варна: Европа симулира наслада от турския локум

Българското черноморско крайбрежие предлага всичко, което политическият елит очаква от добра среща на високо равнище: екзотична локация, спиращи дъха гледки и (най-важното) каси добро вино. Само да не се бе появявал президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, коментира Politico.

За ръководството на ЕС турският президент бе нещо като муха в супата на вечерята, на която се събраха председателя на Съвета на Европа Доналд Туск, председателя на ЕС Жан-Клод Юнкер и българския министър-председател Бойко Борисов, чиято страна държи ротационното председателство в Съвета на ЕС. На вечерята, проведена в дворец от XIX век, служил някога за лятна резиденция за българските монарси, ниските очаквания бяха посрещнати, пише "Фокус".

"Беше добра среща", настоя Юнкер. "Ние говорихме открито и искрено. Ще имаме, както преди, много, много срещи, за да разрешим проблемите между Турция и Европа".

В интерес на истината, единственото нещо, за което Анкара и Европа са съгласни, е че рядко са съгласни една с друга. От това, че Ердоган демонтира демократичните институции след опита за преврат срещу него от юли 2016 г., до скорошната му атака срещу кюрдските сили в Сирия, европейските лидери се притесняват, че Турция става повече дългосрочен проблем, отколкото партньор.

И все пак двете страни знаят, че са зависими една от друга.

Европа се нуждае от Турция, за да запази живата двугодишна договореност за бежанците, която е от решаващо значение за преодоляване на притока на сирийски бежанци към ЕС. Съюзът вече е поел ангажимент за 3 млрд. евро, за да помогне на Турция да управлява пристигналите на нейна територия 3,5 млн. бежанци.

В момент, когато популистите от Палермо до Стокхолм засилват позиции заради въпроса за миграцията, европейските лидери, особено германския канцлер Ангела Меркел, искат Брюксел да направи всичко необходимо, за да запази споразумението.

Перспективата за вдъхване на нов живот в кандидатура на Турция за присъединяване към ЕС остава толкова отдалечена, както винаги.

Това, което Ердоган получава от ЕС, може да бъде обобщено в една дума: оцеляване.

Забравете загадъчната реторика на Ердоган за Европа и антитурските "терористи" и който обвинява Германия и другите, че ги приютява. Студената реалност е, че Турция е почти напълно зависима от ЕС, за да запази икономиката си на повърхността.

На ЕС се пада около половината от турския износ. С обща търговия от повече от 130 милиарда евро между двете страни, търговията на Турция с ЕС е повече от пет пъти по-голяма от тази със следващия ѝ най-голям партньор - Китай. Нещо повече, ЕС носи около две трети от чуждестранните инвестиции в Турция.

Междувременно корпоративният сектор на Турция е силно зависим от европейските инвеститори, за да финансира значителния си дълг - риск, наскоро подчертан от Международния валутен фонд. Просто казано, турската икономика ще се влоши без Европа. Такава икономическа криза е единственото нещо, което всъщност би могло да струва на Ердоган властта му в краткосрочен план.

"Най-голямата уязвимост на Ердоган е икономиката", заяви Фади Хакура, експерт по Турция в изследователския център "Чатъм Хаус". "Никой не може да замести Европа и той знае това", добави тя.

Това помага да се обясни защо Ердоган бе толкова нетърпелив да проведе заседанието в понеделник. Двете страни последно се срещнаха преди 10 месеца. Предвид влошаването на отношенията оттогава досега не е имало достатъчно основания за такова събиране на високо равнище. Системното подкопаване на турската съдебна система и репресиите срещу гражданското общество на Ердоган означават, че Европа дори няма желание да обсъжда промени в митническия съюз с Анкара.

Преди да пристигне в България, Ердоган настоя, че "членството в ЕС остава наша стратегическа цел". Както и при последната среща с турския президент, лидерите на ЕС настояха събирането да се нарече "среща на лидерите", а не среща на върха.

Тези коментари, макар и съвсем несъвместими с действията на Анкара през последните години, имат за цел да предложат на турските елити и финансовите пазари надеждата, че въпреки неотдавнашните сътресения страната остава посветена на Запада.