Еврокомисията обяви: Българите са щастливи! А дали е така?

62 на сто от българите се смятат за щастливи. Това съобщи изненадващо Европейската комисия, позовавайки се на социологическо проучване, направено в ЕС по нейна поръчка.

Според изследването само 13 на сто от анкетираните българи се определят като нещастни, а всеки пети твърди, че нито е щастлив, нито е нещастен.

Новите данни извеждат на предпоследно място в ЕС българите, които успяват да изпреварят по щастие румънците.

За сравнение хората, щастливи от живота си в ЕС, са 83 на сто, а нещастните – 11 на сто.
Най-доволни са жителите на Ирландия, следвани от Дания и Люксембург. Шведите, холандците и англичаните оформят първата шестица. В дъното на таблицата за щастието, освен българите и румънците, са още гърците, литовците, хърватите и латвийците. Най-щастливите нови европейци са словенците, които се подреждат 11-и в Европа.

Убедените оптимисти в ЕС са по-малко - едва 39% вярват, че справедливостта побеждава винаги.
Еврокомисията твърди, че по-младите, по-образованите и по-богатите като цяло намират живота за по-справедлив.

Проучването на Брюксел цели да разбере дали европейските граждани смятат за честен живота в личен и социален план. Публикуваните резултати показват, че по-голямата част от европейците (58%) считат, че повечето неща, които се случват в живота им, са справедливи и че разполагат с равни възможности, за да напреднат в живота. Те обаче не са убедени, че правосъдието и политическите решения се прилагат по равен и еднакъв начин за всички в техните държави. Увеличаващата се разлика между бедни и богати също е повод за тревога.

В сравнение със средните данни от ЕС, у нас възрастните и представителите на различни етнически групи, се оплакват от дискриминация. Българите в много по-малка степен смятат, че хората имат равни възможности да успеят. За разлика от ЕС, където 58 на сто вярват, че всичко зависи от тях, у нас те са само 32%. Пак толкова са тези, които смятат, че след разпада на комунизма, нещата в България са се подобрили.

За разлика от Европа, където съответно 98 % и 93 % от анкетираните намират, че доброто здраве и качественото образование са решаващи за успеха в живота, у нас образованието не се смята за важно.

Само един от петима българи посочва дипломата като определяща. Според българите, след здравето (71%), най-важни са късметът (60%), произходът от богато семейство (60%), връзките (56%) и партийната принадлежност (37 на сто).

Както образованието, усърдието и работата са важни само за един от трима. За разлика от българина, европеецът отдава по-голямо значение на партийната принадлежност за развитието на кариерата си и разчита по-малко на здравето, работоспособността, на връзките и на късмета за своя успех.