54% доволни от ЕС, 44% вярват, че сме влиятелни в Брюксел

Очакването за влизането на нови играчи в политиката е силно в България, сочи проучване на Европейския парламент, направено в 28-те държави членки.

Според изследването едва 20 процента от българите се опасяват, че новите партии могат да застрашат демокрацията, което е най-ниският резултат, регистриран в ЕС. Германия и Швеция са на другия полюс с абсолютно мнозинство от анкетираните, виждащи в новите партии риск за демокрацията.

57 на сто от българите разчитат на нови партии да донесат промяната. 53 на сто гледат позитивно на поява на политически новаци. 52 на сто вярват че те ще предложат решение на старите проблеми, а само един от четирима не би им се доверил да опитат.

Близо половината българи изказват готовност да гласуват в изборите за Европейски парламент през май 2019 г, докато 17% отсега са решили, че няма да ходят до урните. Водещите мотиви на склонните да гласуват са гражданският дълг и навикът да участват в избори. Между 30 и 36 на сто гледат на вота си като на подкрепа за ЕС.

Икономическите теми са посочени от българите като най-интересни в предизборната кампания. В същата група са още Румъния, Литва и Латвия. В Западна Европа са вълнуват най-вече от борбата с тероризма, в Централна и Южна от миграцията, а в Скандинавия - от социалната закрила, показва допитването. Други теми от интерес за българите са безопасността на храните, социалната закрила, защитата на външните граници и на личните данни, показва изследването.

Българите продължават да дават по-голямо одобрение на европейските дела, отколкото на националното управление. Всеки втори (47%) харесва посоката, в която се развива в ЕС, а един от трима (33%) е доволен от дереджето у нас. България е една от общо 10 европейски държави, в които хората виждат ЕС в по-добра светлина.

Най-силни предпочитанията за ЕС за сметка на националното управление са сред литовците и румънците, следвани от българите. В групата са още Латвия, Словакия, Словения, Словакия, Италия, Испания и Гърция. Като цяло гърците са най-скептично настроени както към ЕС, така им към собствените си политици. Девет на сто запитаните намират, че нещата вървят на добре в Гърция и 15 на сто - в Европа.

Според анализаторите обяснението е в разбирането на хората, че те нямат добри перспективи в страната си, че разликите в доходите са твърде големи или безработицата е висока. Авторите на изследването твърдят, че колкото е по-висока безработицата в една страна, толкова нагласите са по-негативни.

Повече от половината българи (56%) смятат, че страната е спечелила от влизането си в ЕС, а на обратното мнение са 21 на сто. В ЕС в ползите от членството вярват средно 67%. Най-категорични в избора си са малтийците и ирландците, където съответно 97 и 93 на сто от анкетираните виждат ползите от от ЕС. 54% от българите са доволни, че България е член на ЕС.

44 на сто от българите са на мнение, че София е влиятелна в Брюксел, което е близо до средните стойности в ЕС. Датчаните, шведите, холандците и германците са убедени, че думата на техните министри се чува силно в ЕС, докато прибалтийците и гърците се чувстват пренебрегнати.