Искаме евро, Брюксел се дърпа! Става ли Европа мащеха за нас?

Трябва ли на България да ѝ бъде позволено да се присъедини към еврозоната и Банковия съюз? Това е въпросът, който европейските политици обмислят през настоящото лято.

На теория, разбира се, България не само има правото да се присъедини към двата механизма, но и е правно задължена да го направи съгласно условията приемането ѝ в Европейския съюз.

На практика, отговорът на европейските лидери през юни беше лишен от позитивизъм, предава Investor.bg, позовавайки се на информация на Euromoney.

Макар принципно да се съгласиха с искането, приемането на България беше отложено максимално напред във времето, подлагайки страната на периода за оценка от минимум една година, преди страната да премине към единната европейска валута.  

Опасенията на европейските лидери не са свързани с макроикономическата позиция на България.

Страната с лекота изпълнява Маастрихтските критерии. Това, от което европолитиците не са особено доволни от България, са ниските доходи, вкоренената корупция в различните сфери и липсата на единност в банковия сектор.

На пръв поглед подобна мярка изглежда разумна - българските институции остават слаби, а управлението е също толкова нестабилно.

Опасенията около стабилността на банков сектор също не са безпочвени. Изминаха само четири години от колапса на четвъртата по големина банка в страната – Корпоративна търговска банка (КТБ), което разкри големи пропуски в управлението и надзора. В резултат на това обвинения бяха повдигнати срещу двама бивши банкови управници, заедно с основния акционер, десетина банкови служители и двама местни одитори.

Колкото и зле да изглежда това, макар българският банков сектор има своите проблеми, няма причина да очакваме системна криза.

Почти всички най-големи национални банки са част от западни организации, включително и лидерът от миналата година UniCredit Bulbank. Вторият по големина кредитор в България - банка ДСК, е притежание на унгарската OTP Bank. Най-голямата местна банка е Първа инвестиционна банка (FIBank), която е класирана четвърта по общи активи и има депозитна база от 4,4 млрд. долара (7,4 млрд. лева).

От това може да се направи изводът, че дори и да се появи нещо негативно в рамките на българския банков сектор, то едва ли ще засегне по някакъв начин останалите страни, пише Euromoney.

Продължението на анализа четете в Investor.bg