След 25 г. отново: Какво се случва в държавата на Меркел?

Тези хора съвсем открито симпатизират на нацистките идеи, а политиката от години се прави, че не забелязва нито тях, нито проблемите с чужденците. Така съвсем закономерно се стигна до грозното фиаско в Кемниц, пише Дойче веле.

В източногерманския град Кемниц - бившия Карлмарксщат, 35-годишен германец почина от раните си, след като беше намушкан с нож. Полицията арестува един иракчанин и един сириец, които са заподозрени като извършители. В резултат в Кемниц се стигна до сблъсъци между крайнодесни и крайнолеви демонстранти, които полицията не успя да овладее, а в цялата страна се отприщи бурна дискусия. Какво точно се случва в държавата на Меркел?

Случва се всъщност почти същото като преди 25 години, когато в Германия се надигна ксенофобска вълна срещу чужденците и кандидатите за политическо убежище. Тогава горяха бежански приюти, загинаха и хора. Обществеността и политиците бяха шокирани, но очевидно не си направиха необходимите изводи. Четвърт век по-късно тези ненаправени изводи направо ще ни избодат очите. Те се отнасят до миграционната политика, до закона и до десния екстремизъм в една страна с много мрачно минало.

Как се стигна дотук

Германия десетилетия наред си затваря очите за факта, че милиони чужденци искат да се заселят тук. Гастарбайтерите, бежанците от югославските войни и от конфликта в Сирия - всички тях (а и много други) политиката смяташе за временно явление. И не се погрижи за трайното им интегриране, не се погрижи и за това обществото да ги приеме.

По исторически причини в Германия има съпротива срещу мигрантите. През 19 век германците по-скоро са бягали от своята разпокъсана страна, отколкото да приемат мигранти. А колониалното минало на страната е кратко и за разлика от Франция и Великобритания не ѝ е донесло съответния опит. В годините на националсоциализма пък доминират маниакалните идеи за „чиста раса", която трябва да бъде освободена от всякакви чужди елементи - независимо дали са евреи, славяни, роми или синти.

Независимо от всичко това днес Германия реално е мигрантска страна, където около 20% от хората има чуждестранен произход. И се нуждае от още хора, защото населението застарява, а процъфтяващата икономика иска работна ръка.

Но поради изброените исторически и манталитетни причини политиците все не посмяваха да кажат: „Да, ние сме мигрантска страна“. И да изработят съответните правила: колко годишно, кои точно, при какви условия. Едва сега, когато наяве излезе и проблематичното положение на пенсионните каси, законът за миграцията сериозно влезе в дневния ред.

Вторият извод от изстъпленията се отнася до закона и до правовата държава. Убийството в Кемниц е ужасно престъпление и трябва да бъде наказано. Няма значение дали извършителите са германци или чужденци - правото е еднакво за всички.

Но ако убийците наистина се окажат бежанци, строгостта на закона трябва да стане видима за всички около милион новопристигнали в Германия. И властите са длъжни последователно да прилагат закона към всички тях - да ги наказват за извършени нарушения и престъпления, да репатрират онези, които подлежат на репатриране, да гарантират сигурността на всички граждани.

В същото време тези около милион бежанци и мигранти, пристигнали през последните три години, имат не само задължения и отговорности към приелата ги страна. По нейните собствени закони те имат и права: на честна процедура за даване на политическо убежище, на условия за живот, които не накърняват достойнството им, на шанс да започнат начисто и най-вече - на равенство пред закона с изконните граждани на страната.

Една разделена страна

Побеснелите тълпи в Кемниц смятат обаче, че някак „по кръв" притежават повече права от мигрантите. Нещо повече: че могат да вземат закона в свои ръце и да раздават улично, „народно" правосъдие. А това е недопустимо, както в един глас заявиха водещите политици. И са прави, макар че малко гузно премълчават собствената си вина за надигналите се отрицателни емоции.

Защото действията на Ангела Меркел и нейното правителството в началото на бежанската криза бяха недообмислени, несъгласувани и хаотични, а последвалите опити проблемите да се решават на парче не успяха да убедят част от избирателите. От всичко това спечелиха популистите от „Алтернатива за Германия”, а големите партии се оказаха в положението на догонващ. И така центробежните сили в страната закономерно им сервираха Кемниц.