Лятно – зимно? До октомври 2019-а България трябва да реши!

България ще може да промени часовата си зона до октомври 2019 г, съобщи Европейската комисия.
Всички държави членки са призовани в този срок да информират Брюксел към коя от зоните ще се вържат, ако бъде взето решение за отказ от зимното и лятно часово време.

В момента в Европа има три часови зони. България, заедно с още 7 страни членки: Румъния, Гърция, Кипър, Прибалтика и Финландия, мерят времето по източноевропейски. Великобритания, Ирландия и Португалия - по Гринуич, а останалите 17 държави са в Централноевропейската часова зона.

Два пъти годишно държавите местят стрелките с час напред или назад, за да се съобразят с евродирективата за лятното време.

Сега Европейската комисия предлага тази директива да отпадне, а всяка страна сама да реши в коя часова зона ще бъде. Теоретично това означава, че България и нейните непосредствени съседи могат да попаднат в различни часови зони, тъй като столиците ще получат право да решат самостоятелно дали остават по зимното стандартно време или по лятното, което с час назад.

“Разчитаме на разума на страните членки да вземат вярното решение”, коментира транспортният еврокомисар Виолета Булц, която е инициатор за предложението.
Според нея сега Европа се справя с три часови зони и ново разпределение няма да затрудни допълнително бизнеса и гражданите.

Тя съобщи, че Полша, Португалия и Кипър, които сега са в три различни зони, биха предпочели да запазят лятното време. Докато Финландия, Дания и Холандия харесват повече зимното.

Комисията се позова на допитване до европейските граждани, направено през юли и август, на което отговориха рекордните 4,6 млн души, което е почти 10 на сто от европейското население. 85 на сто от тях настояха смяната на зимно и лятно време да бъде прекратена.

С безпрецедентна скорост Брюксел реши да предложи законова промяна, макар отговорите от Германия и Финландия да са над 80 на сто от всички мнения, получени в Еврокомисията, докато други държави са отговорили с под 1% от населението си.

“Гражданите ни казаха, че въпросът ги интересува и ние не можем да го пренебрегнем”, обясни Булц.
Българите, отвърнали на питането са 0,18 на сто от всички участвали, което е един от най-ниските резултати. За това пък 84% от писалите на Юнкер са се обявили за отказ от въртенето на стрелките. Комисията отхвърли съмненията, че бързането е заради наближаващите европейски избори, където темата се очаква да е сред главните в предизборните кампании на партиите. Намерението било въпросът да бъде решен преди края на мандата на комисията “Юнкер”, който приключва в края на 2019 г, за да може следващата да започне на чисто.

Вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефчович заяви, че причините, довели до въвеждането на зимното и лятно време в ЕС през 80-те години, вече не са валидни. То е било факт през Първата и Втората световни войни, за да се намали потреблението на енергия, а също и през 70-те години на ХХ век, в пика на петролната криза. Новите технологии за енергийна ефективност вече правят икономиите с удължаване продължителността на деня, ненужни, заяви заместникът на Юнкер.

Той добави, че мнозинството граждани, писали в Еврокомисията за отпадане на лятното и зимно време, са се позовали на здравословните проблеми, които стресът от промяната на часовата зона предизвиква два пъти годишно.

Европейската комисия иска краят на въртенето на часовници да започне още от следващата година и призова днес Европейския парламент и страните членки, които трябва да одобрят или да отхвърлят предложението й, да се произнесат до края на годината.

Ако идеята бъде възприета, държавите, предпочели да установят зимното време като стандарт, ще превъртят за последно часовниците през март 2019 г, а тези, оставащи на лятното време през октомври 2019-а.
Еврокомисията призова днес правителствата също да се координират помежду си за часовите зони, за да не настъпи хаос.

Булц посочи, че Турция, Китай и Русия вече са се отказали от смяната на зимното и лятното време и това не би трябвало да представлява голям проблем за европейския бизнес. Тя обаче отказа да съобщи какви ще са загубите от новото разпределение за работата на общия европейски пазар.