Все още различни светове: Германският Изток и Запад след 28 години

Германия така и не успя да се справи: 28 години след Обединението /станало на 3 октомври 1990 г./ Изтокът е все така изостанал от Запада. И днес много източногерманци се чувстват като граждани втора класа. Дойче веле публикува коментар на Марсел Фюрстенау.

Бихме могли да твърдим, че Ангела Меркел - имайки предвид нейната уникална кариера - е спечелила най-много от Обединението на Германия. Християндемократката, която е родена в Хамбург, но израснала в ГДР, управлява страната вече от 13 години - напоследък обаче по-скоро зле, отколкото добре. А това означава, че дори и източногерманците вече не могат да се гордеят с канцлерката си, която е една от тях. Включително и заради това в източните германски провинции чувството за отчуждение между управляващи и управлявани е по-силно, отколкото в западните провинции.

В очите на източногерманците днес Ангела Меркел е най-видната представителка на една политика, която не защитава техните интереси, въпреки че те и тя споделят общо минало. Докато след падането на Берлинската стена пътят на Меркел тръгна стремително нагоре, милиони източногерманци се спускаха стръмно надолу. Особено горчивият им опит с безработицата, за която самите те нямат никаква вина, остави дълбоки рани у тях.

Тези неправди се помнят цял живот

Животът на източногерманците се преобърна за една нощ. За да се справят с това огромно предизвикателство, те трябваше да демонстрират изключителна гъвкавост, мобилност и емоционална устойчивост. На западногерманците никога не им се е налагало да се справят в такава ситуация и в такива мащаби, защото в бившата Западна Германия дълбоките икономически и политически промени никога не са се случвали от днес за утре.

Източногерманците станаха свидетели на тоталната ерозия на обществения строй, при който живяха. Вярно, повечето от тях не го харесваха, но пък се бяха приспособили към него. След Обединението много от източногерманците така и не успяха да осребрят оправданата си гордост от това, че са предизвикали мирната революция от 1989/90 година. Днес повечето от тях вече са преодолели това състояние, но - чисто статистически - са твърде далеч от икономическото ниво в западните райони на страната.

Доказателство за всичко това се съдържа и в актуалния доклад за състоянието на германското единство: 28 години след официалния край на разделението на страната заплатите в източните провинции представляват едва 82% от заплатите в западната част на Германия. И този, който се опитва да продаде това като успех, си затваря очите пред фактите. Защото по-малко пари за същия труд означава по-малко признание и уважение.

Затова и в ушите на източногерманците изтърканите приказки за постигнатите успехи звучат неправдоподобно. По-лошото заплащане, непризнаването на целия трудов стаж за пенсия и други неправди се помнят цял живот. За днешните 50-годишни източногерманци, както и за поколенията преди тях, двукласовото общество е незаличим факт. И това е скандално.

Кога ще спрем със сравненията?

Но това, което тежи още повече от материалното неравенство, е неоспоримата доминираща позиция на западногерманските елити в почти всички обществени сфери. Без Ангела Меркел и родената в ГДР Франциска Гифай, която е министърка по въпросите на семействата, пенсионерите и младежта, шестнайсетте ресора в германския кабинет щяха да бъдат изцяло западногерманска зона. Може да сметнем това за случайност. Но можем и да го наречем с истинското му име: симптом за състоянието на германското единство.

След Обединението в страната израсна цяло ново поколение, но западногерманците все така продължават да доминират в почти всички сфери на живота. По горните управленски етажи на германските фирми, в университетите или в медиите - включително в Дойче веле, източногерманците са твърде малко. Едва когато това се промени, изнервящото, но все още необходимо постоянно сравняване на Изтока със Запада ще спре. И чак когато за Деня на германското единство няма поводи за подобни коментари, Обединението ще е завършено дело.