Български роми робуват в Италия!Гладен съм... крещи дете с нож

Преди няколко месеца малолетно българско ромче вади нож на директора на католическата хуманитарна организация "Каритас" в намиращото се северно от Неапол градче Мондрагоне - дон Освалдо. Нахвърля се върху свещеника с викове на италиански: "Гладен съм!" и му иска храна и пари.

На помощ на католическия поп се притичват работещите с него доброволци, детето си плюе на петите, но случаят привлича вниманието както на медиите, така и на обществеността. Защото се оказва, че дон Освалдо е най-големият приятел на робуващите из полята около Мондрагоне към 2000 роми от Сливен.

Осигурявал им всеки ден поне стотина безплатни обяда, учел малките на италиански, водел ромките на доктор да си лекуват болежките, прихванати от работата им с хербициди из оранжериите наоколо.

Свещеникът си получал така прозвището "благодетел на пришълците от България".

Все пак изваденият му от ромчето нож не стреснал дон Освалдо и той продължил мисията си, просто защото сънародниците ни имали нужда от него.

Според сътрудници на "Каритас" и Общата италианска конфедерация на труда (ОИКТ), които тези дни установиха, че в момента в Италия в робски условия живеят и се трудят предимно в селското стопанство към 100 хил. чужденци, българските граждани сред тях са относително малко. Разбира се, толкова са в сравнение с румънските, албанските или тези от още 44 страни от Африка и Азия, пише "Монитор".

Става дума за малко над 3 хиляди нашенски роми най вече от Сливенско, но има такива и от Белоградчишко, Пазарджишко и Кюстендилско.

Най-голямата "българска колония" е в Мондрагоне, където вече четири години идват да търсят препитание 2000 роми от Сливен. Всички те пребивават и работят нелегално, мнозинството пристигат за 4 – 5 месеца, доста остават по 8 – 9 месеца, а има стотина души, които вече са се установили за постоянно.

Това са семейства с деца, които местните работодатели настаняват срещу 100 евро месечен наем в напуснати от италианци кооперации, в чиито апартаменти обикновено спят по петнайсетина души. Тръгват към околните плантации със зеленчуци и други земеделски култури в пет часа сутринта и обикновено работят до тъмно, тоест по 12 – 13 часа на ден.

Платата на мъжете е между 2 и 4 евро на час в зависимост от натоварването, жените получават от 1 до 1,50 евро на час, малолетните юноши и девойки по евро, а дечурлигата – 50 цента.

Според местния активист на ОИКТ Тамаро дела Корте едно семейство с 2 - 3 деца препечелва на час по-малко от 6,5 евро или чистата законна плата на работещ с договор италиански чирак.

Синдикалистът посочва също така, че нашенците пребивават и работят съвсем нелегално, но никога никой не ги проверява, просто защото вероятно има негласно споразумение между местните земеделски собственици и властите. Но според Дела Корте ромите били доволни от заплащането си, защото у нас за същия труд те никога нямало да получат робските си италиански доходи.

Втората "по население" българска колония е край намиращия в областта Пуля селскостопански център Фоджа. Там живеят и работят пак нелегално предимно в доматените ниви около 400 български роми, по-голямата част от които са пак от Сливенско.

Те обитават малък комплекс от картонени и шперплатови бараки, който е известен в района като "българското гето". Именно на пребиваващ в тази махала нашенец бе управляваният от чернокож ратай микробус, в който при катастрофа на миналия 6 август намериха смъртта си 12 мигранти от Африка.

Българските и италианските посредници на останалите около 600 наши роми са ги "разхвърляли" най вече в областите Калабрия и Пуля. В първата те превиват гръб най вече в плантациите с цитрусови плодове, а във втората - в тези с маслинови дървета.