Нежеланите мигранти: Дания ги праща на... необитаем остров

За Дания чашата е преляла: тази скандинавска страна, преценявайки, че не може да приема повече мигранти, без да застраши социалния си модел, умножава пречките за влизане и постоянно пребиваване на чужденци.

Последната новост: задържането на "нежелани" мигранти на необитаем остров.
Откакто мигрантската вълна през 2015 г. я накара да възстанови контрола по сухопътните си граници, Дания, управлявана от десноцентристко коалиционно правителство, подкрепяно от дясната популистка антиимиграционна Датска народна партия, може да се похвали, че е приела близо 100 законодателни поправки, ограничаващи правата на чужденците, пише Франс прес.

"Датчаните са по-скоро гостоприемни, но системата е съвсем друго нещо: правителството заяви ясно и силно, че не ни иска", негодува Дьожене, 30-годишен етиопец, кандидат за убежище, с когото се запознаваме в една асоциация за подпомагане на новопристигнали мигранти, наречена "Къщата трамплин".

Минали са почти четири години, откакто той е пристигнал в тази малка държава с 5,8 милиона жители, от които 8,5 процента са от "незападен" произход, според националния статистически институт.

Целта за управляващото мнозинство през изборната 2019 г. е ясна: да накара бежанците да разберат, че могат да останат само временно. То предложи на парламента ограничаване на събирането на семейства и намаляване на социалните помощи. Всеки месец несемейните лица ще губят по 150 от 1600-те евро, които получават, а двойките - 270 от 2200 евро. Сумите, които изглеждат щедри на хартия, рядко са достатъчни в тази страна, която е една от най-скъпите в Европа.

"Те трябва да се върнат в родните си страни и да помогнат за възстановяването им възможно най-бързо", оправдава решението Мартин Хенриксен, говорител по миграционните въпроси на Народната партия.

За Мортен Гол, който ръководи "Къщата трамплин", това е порочен кръг. "Новопристигналите губят желание да станат датчани", негодува той.

Разубеждаване на "нежеланите"

Поради приемането на все по-строги изисквания от 2015 до 2017 г. броят на молбите за убежище е спаднал драстично - със 75 процента.

Според изследователя Деметри Пападеметриу, основател на Европейския институт за миграциите, датската миграционна политика е "случай, уникален по своята твърдост и нетолерантност" за Европа и за света, където вече преобладава по-благосклонен към мигрантите климат.

През последните три години Дания не се поколеба в избора на средства, за да разубеди кандидатите за убежище: съобщения в ливанската преса, които предупреждават кандидат-емигрантите за затягането на условията за настаняване на нейна територия; конфискация на ценните вещи на мигрантите при граничната проверка. И от края на 2017 г. квотата на бежанците по програмата на ООН е оставена на преценката на министерството на имиграцията и интеграцията, което тази година отказа да я приеме.

Тези ограничения се дължат преди всичко на Датската народна партия, изтъква Пападеметриу.

"В Европа никоя друга партия, противник на имиграцията, не е успявала да формира толкова дълбоко и толкова продължително националната политика към мигрантите", твърди той.

Последният успех на антиимигрантската партия: да концентрира на необитаем остров отхвърлените кандидати за убежище и тези, които имат криминално досие, докато чакат да бъдат депортирани, както и онези, които не може да бъдат върнати в страната им.

Настанен в бивш изследователски център за животински заразни болести на остров Линдхолм, този център за задържане до 2021 г. ще приеме до 125 души, някои от които бързо ще напуснат страната, но други ще бъдат принудени да останат за неопределено време.

Предложеният от Народната партия проект бе приет без възражения от правителството. На 21 декември депутатите одобриха финансиране на плана в размер на 759 милиона крони (116 милиона долари). Парламентът също така одобри с 55 срещу 23 гласа и 30 "въздържали се" закон, който изисква всеки, който иска да стане датски гражданин, да се ръкува на церемонията по натурализирането. Смята се, че стъпката е насочена към някои мюсюлмани, които по религиозни причини отказват да докосват лица от другия пол.

"Щом са нежелани за датското общество, не трябва да притесняват обикновените датчани", оправда решението във Facebook Ингер Стьойбер, популярната, но и спорна министърка на имиграцията и интеграцията.

Няколко хиляди датчани излязоха на улицата, за да протестират срещу този проект и новия удар за имиграцията.

"Датчаните рядко демонстрират толкова масово, но те усещат, че политическата класа е отишла твърде далеч", обяснява генералният секретар на "Амнести интернешънъл" за Дания Трине Кристенсен.

Датчаните? Не всички. Според последните сондажи Народната партия може да остане втората политическа сила в страната. Няколко месеца преди изборите тя получава 18 процента от гласовете - наравно с Либералната партия (Венстре), която е начело на сегашното правителство.

/БТА/