Най-рано през 2022-ра... Сменяме българския лев с еврото

Въвеждането на еврото в България може да се стане най-рано през 2022 година, заяви в Рига пред БНР заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

За да се случи това, през лятото страната ни трябва да получи зелена светлина за влизане в ERM II – механизма, предхождащ еврозоната.

Домбровскис припомни, че всички държави-членки на Европейския съюз, с изключение на напускащата Великобритания и на Дания, която с референдум реши да не въвежда еврото, трябва да се присъединят към единната европейска валута, когато са готови за това.

През лятото ще стане ясно дали България ще може да се присъедини към обменно-валутния механизъм ERM II, популярен у нас като "чакалнята за еврозоната".

"За да се случи това, трябва да получи одобрението на всички страни от еврозоната, плюс Дания, която е член на механизма, както и от Европейската централна банка. Ако изпълните изискванията, няма причина за отказ", категоричен бе заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

"Ако всичко е наред с прегледа на активите в банковата система в България, страната може да се присъедини към ERM II в средата на тази година. След това трябва да минат поне три години, за да се стигне до приемане на еврото. Първите две са за покриване на маастрихтските критерии, а следващата година – за оценка на постигнатите резултати и подготвителни дейности", обясни той.

Хърватия, която също има валутен борд, но с плаващ курс към еврото, върви по пътя на България с около година закъснение.

"В съответствие с принципа на еднакво третиране на всички страни-членки, подобен подход ще бъде използван към държавите, които подадат молба за членство в ERM II. От тази гледна точка Хърватия може да използва примера на България. Разбира се, заради спецификите на отделните страни, предизвикателствата могат да бъдат различни", каза Домбровскис. 

Еврокомисарят е категоричен, че приемането на еврото носи позитиви като по-ниски лихви, по-прозрачно формиране на паричната политика и предвидимост на бизнес средата, както показва латвийският опит.