"Brexit с отворена граница" е фантазия – Мей продължава да я преследва

За Тереза Мей предпазният механизъм за границата между Република Ирландия и Северна Ирландия е еквивалентът на стената (на границата с Мексико) за Доналд Тръмп. Това е воят на една власт, спъвана от непреклонното противопоставяне на демократично избран законодателен орган. Премиерът Тереза Мей днес отново се изправя срещу депутатите, които сега отчаяно се опитват да постигнат парламентарен консенсус как да се излезе от ЕС.

Тя ще призове дясното крило на своята Консервативна партия - което е такова, каквото е - да подкрепи споразумение за ирландската граница, всъщност представляващо по все общо мнение само "леко пипната" версия на предишното. В продължение на две години експертите преследваха фантазията "Brexit с отворена граница", само за да стигат винаги до противоречия. Не може хем да си в митнически съюз, хем да не си в съюз. Мей изглежда смята, че може да убеди своята все по-нестабилна коалиция в обратното. Този път обаче тя разполага не с дни, а само с часове, за да го стори, пише Саймън Дженкинс, в. "Гардиън".

Още от самото начало Мей правилно се стремеше споразумението за Brexit да бъде такова, че да може да получи подкрепата на мнозинството от партиите в парламента. За министър-председателката би било невъзможно да управлява авторитетно, ако срещу нея са една трета от депутатите от собствената й партия и я подкрепят единствено лейбъристите на Джереми Корбин. Миналата седмица тази тактика претърпя пълен провал. Когато беше призована да отговори на блъфа на Корбин и да изключи варианта "Brexit без споразумение", нервите й не издържаха. Тя не можа да накара сама себе си да жертва единството на своята партия в името на националния интерес. Вместо това премиерът реши да заложи на безразсъдно последно хвърляне на заровете.

Освен ако не е откъсната от реалността, Мей би трябвало да осъзнава, че в момента най-разумен изглежда вариантът, лансиран от все по-голяма част от високопоставените депутати в парламента - и то от представители на всички партии. Ивет Купър от лейбъристите, Ники Морган от торите и други предлагат задействането на член 50 да бъде отложено, да се изключи вариантът с Brexit без споразумение, да се изоставят предишните "червени линии" и да започнат активни дебати по въпроса какъв Brexit всъщност иска Великобритания.

Тези дебати трябваше да се състоят още преди две години и Мей има лична вина за това, че не ги инициира. Подобна дискусия, както заяви в неделя британският министър на международната търговия Лиъм Фокс, не трябва да се възприема като насочена срещу Brexit. Би било полезна отстъпка към подкрепящата Brexit част от обществото, ако вариантът да не се изпълни решението от референдума от 2016 г. остане извън дневния ред. Тази част от обществото от своя страна трябва да приеме предложението за граждански събрания, подкрепяно от в. "Гардиън", бившия премиер Гордън Браун и други. Целта на това предложение е да бъде даден отговор на въпроса, на който референдумът очебийно не отговори: ако има Brexit, какъв да бъде?

За Мей няма оправдание да ограничава тези дебати единствено в рамките на хардлайнерско малцинство в своята партия, а и се видя, че този подход не работи. В парламента категорично няма мнозинство за излизане от ЕС без споразумение. Мей обаче рискува да се стигне точно до това. Парламентът трябва да се обедини и да я спре.

* б. ред.: Статията е публикувана броени часове преди британският премиер Тереза Мей да говори пред парламента вчера.
 

/БТА/