Декларацията "Шуман" и лидерите, които създадоха Европа

9 май 1950 година, Центърът на Париж, левият бряг на Сена, Дворецът Ке Д'орсе. Робер Шуман, по това време министър на външните работи на Франция, се изправя с лист в ръка в Часовниковата зала на сградата. Тя е величествена и огромна, Шумен е нисък и плешив. Погледът му е бистър, умен и съсредоточен. Предстои му да промени Европа.

На листовете му е написана една от най-великите речи, които човечеството ще чуе.

Не толкова заради красивите й думи или непреходния й философски смисъл, а заради идеята й. Вдъхновен от своя приятел Жан Моне, Шуман предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички. Звучи сухо и отдалечено, но всъщност това е първата от много крачки към създаването на Европейския съюз, такъв какъвто го познаваме днес. Стоманата и въглищата са двата основни сектора, върху които се крепи войната. Обедини производствата на въглища и стомана в Европа и войната ще стане немислима.

Вероятно това са си мислели Моне и Шуман в моментите, в които са обмисляли думите на декларацията. И се оказаха прави. "Декларацията Шуман" сне товара на страха от омразата и отмъщението, който европейците носеха на плещите си и проправи пътят им към мира и свободата.

Така започва всичко. Днес, на 9 май, ние празнуваме не само краят на Втората световна война, а и началото на един нов свят, който беше изграден от хора като тези двамата, свят, който донесе просперитет, богатство, технологичен напредък и повече справедливост. Мъже и жени, които не се спряха пред нищо, но изградиха Европа от отломките й, до нейните най-големи висоти. Те са бащите основатели на Европейския съюз.

Конрад Аденауер

Първи канцлер на на Федерална република Германия, който поема поста на новосъздадената държава от 1949 до 1963 година. Днес го наричат един от най-добрите държавници  в историята на най-силната държава в Европа. Убеден федералист, той постига траен мир с отколешните врагове в лицето на Франция и Великобритания. Само 6 години след началото на своя мандат, Аденауер превръща Германия от унизеният подстрекател на войната, до уважаван член на Съвета на Европа, на ЕОСВ, а през 1955 и на НАТО. През последната година на своето управление, заедно с друг велик европеец - Шарл Дьо Гол, слага своя подпис под Договора за дружба с Франция - кайъгълен камък за бъдещето на ЕС и последния пирон в ковчега на няколковековната вражда между двете сили.

Уинстън Чърчил

Светът познава графа на Марлборо и премиер на Великобритания достатъчно добре. Неговата енергична и неспирна битка с нацизма е вдъхновение за поколения негови сънародници, които дори го избраха за най-великия британец на 20 век. Чърчил обаче има и огромен следвоенен принос, най-вече с майсторските си и визионерски речи. През 1946 година, в швейцарския град Цюрих, той изнася лекция, в която предлага създаването на Съединени европейски щати. Възстановяване на европейското семейство или колкото е възможно по-голяма част от него със структура, осигуряваща възможност да се живее в мир, сигурност и свобода. Това предлага колоритният британец, това и става. Благодарение и на него.

Алчиде де Гаспери

Италианец, затворник и изгнаник във Ватикана, Де Гаспери е малко известен на средния европеец. Неговата роля за обединението на континента обаче е огромна. Министър-председател на Италия от 1945г до 1953 година, той връща Италия там, където винаги е принадлежала - към цивилизованата, мъдра и мирна Европа. През неговия мандат е приета републиканската конституция на страната, демокрацията е укрепена и икономиката въстановена. Неуморно работи за създаването на Съвета на Европа, за прилагането на плана "Маршал" и за влизането на Италия в НАТО. Посредник между Германия и Франция, един от първите, които подкрепят Декларацията Шуман, Гаспери е един от стълбовете на новия ред.

Урсула Хиршман

Не, изразът "Бащите на Европа" не е буквален. Не е, защото сред тези герои на мира, присъстват и жени като Урсула Хиршман. Родена в еврейско семейство, тя започва политическата си кариера още през 1932г., когато става член на Социалдемократическата партия. Няколко години по-късно вече е част и от нелегалната антифашистка съпротива в Италия. През 1941г. става става съавтор на "Манифеста от Вентотене", който призовава за свободна и обединена Европа. Днес някои наричат този документ началото на европейския федерализъм.

Жан Моне

Вдъхновителят, идеологът, мозъкът зад "Декларацията Шуман". Всъщност Моне не е точно политик, а съветник. От онези, които стоят в ъглите на големите зали за срещи, изглеждат незабележими и си водят бележки. Отличен организатор, опитен бизнесмен и банкер, Моне е далеч от прожекторите, но мозъкът му работи с много ходове напред. Той настоява за истинско изграждане на пълно обединение, но знае, че сред ширещия се национализъм в следвоенна Европа, това е малко вероятно. Затова, заедно със Шуман, предприемат стъпките към създаването на икономическо обединение, което да върже ръцете на политиците за бъдещи нападения. Моне прекрасно знаел, че в момента, в който усети вкуса на плодовете на единството, Европа сама ще поеме по пътя на дълбокото интегриране.

Робер Шуман

Лицето на Европа или Архитектът. Епитетите за него за много, емоциите започват да газят фактите, но всичко е заслужено. Шуман е от тези европейци, чиито действия са изковали фундамента на днешна Европа - обетованата земя на човешките права, богатството и свободата. За награда, разбира се, получава само обвинения в предателство, а неговото Народно-републиканско движение повече не печели избори. Националистите от целия спектър го нападат, стигат до там, че твърдят, че се е бил на страната на Германия по време на Първата световна война. Бил е обвиняван за американски агент, за германски агент, за враг на народа. Е, 74 години по-късно, историята му се отплаща. Името му става знаме на идеите на всички тези мъже и жени, за които разказваме. "Декларацията Шуман" бетонира автора й в европейският пантеон на героите.

Бъдещето

Представените по-горе са само една малка част от всички, които създадоха Европа, такава каквато е днес. Нямаме нито време, нито място да изброим всички, не е и нужно.  Днес Европа е изправена пред избор, който може да определи нейното бъдеще. Историята не може да ни даде всички отговори, но може да посочи правилните пътища. А тя, историята, показа, че солидарността и обединението вършат работа.