Свободата на движение в ЕС: Ползи за Запада, а на Изтока му навреди!

От падането на Желязната завеса изминаха 30 години. Какво се случи със страните от бившия социалистически блок? И какво им даде ЕС? Ето как двама германски журналисти виждат Източна Европа днес.

От падането на Желязната завеса изминаха вече 30 години. Какво се случи със страните от бившия социалистически блок? Как изглежда там демокрацията?

Според "Зюддойче Цайтунг", политическата равносметка е твърде потискаща. "Техните правителства, почти без изключение, поддържат куха националистическа реторика, в по-голяма или по-малка степен се стремят да отменят свободата на печата, да подкопаят устоите на правовата държава, да регламентират всичко в обществото, а и отказват да си сътрудничат с останалите европейци, когато не виждат възможност да прелеят пари от ЕС в собствените си каси", пише изданието.

Благосъстоянието на Изток расте, но...

В икономическо отношение обаче бившите страни от Източния блок просперират, констатира на свой ред "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ), цитиран от Дойче веле. Изданието твърди, че никой друг регион в Европа не е преживял по-дълбоки промени от Източна и Югоизточна Европа и дава за пример Полша, където доходите на глава от населението са се увеличили петорно от 1990 година насам.

Словакия, Естония и Литва междувременно достигат 80% от благосъстоянието в Европа, а Чехия и Словения - дори 90%.

"Единствените изоставащи са онези, които се присъединиха по-късно към ЕС - България, Румъния и Хърватия. Но дори и те днес стоят по-добре, отколкото източноевропейските държави, които не членуват в Общността."

По-нататък ФАЦ констатира, че парите все пак не са единственият значим фактор и посочва, че хората имат и друго мерило за благоденствие -  образование, здравеопазване, здравословна храна, чиста околна среда.

Източноевропейските страни постигнаха голям напредък, но с цената на големи жертви от страна на местните хора, посочва ФАЦ. Изданието споменава в тази връзка политическата и икономическа несигурност по време на прехода от планова икономика към пазарна, закриването и приватизирането на държавната собственост, заливането на източноевропейските пазари със западни стоки, както и появата на редица икономически авантюристи и съмнителни инвеститори.

Западът печели от свободата на придвижване

Затова коментаторът на "Зюддойче Цайтунг" Карл-Маркус Гаус апелира: "Нека този път не питаме какво допринесоха източните страни-членки на ЕС за демокрацията в Общността, а обратно - какво ЕС им донесе на тях самите".

Свободата на придвижване е действително голяма ценност, но тя донесе най-вече ползи на Запада, а на Изтока по-скоро му навреди, отбелязва авторът.

Ето как се аргументира той: "Хиляди лекари напуснаха България и Румъния, което помогна да се смекчи недостигът на медици на Запад. Не бива да виним тези хора, че търсят по-добър живот за себе си и своите семейства, но сега те липсват там, където едно време са получили своето университетско образование. А тяхната липса на свой ред принуждава други хора да мигрират. България днес има милион и половина жители по-малко, отколкото през 1989, а Румъния - почти четири милиона по-малко. И това са все дейни, добре образовани хора", пише "Зюддойче Цайтунг".

Друг проблем на хората в Източна Европа, според ФАЦ, е "убеждението на мнозина, че Брюксел, или най-общо казано Западът, нито ги взема на сериозно, нито ги разбира - например относно бежанската политика или в отношението им към Русия. "Тъкмо това недоволство обяснява донякъде и успеха на популистките и евроскептични течения във Варшава, Будапеща и други места. 30 години след падането на Стената сме принудени трезво да отчетем, че икономическата интеграция невинаги вървеше ръка за ръка с политико-идеологическа", пише в заключение ФАЦ.