Нова година, нов късмет. Какво ще се случи с Европа през 2020 г.?

През 2020 година ЕС ще се смали, а политиката му ще се втвърди. Британците ще могат окончателно да се сбогуват, което няма да остане без последици за разпределението на силите вътре в общността, пише Дойче веле.

Очертава се бавно сбогуване и с германско-френската ос, смятана за център на властта в ЕС, и завръщане към историческия първообраз на общността. Това включва и формирането на блок от страни от Централна и Източна Европа – този на държавите от Вишеградската четворка и някои други държави от същия регион, които все по-тясно се обвързват с Унгария, Полша, Чехия и Словакия.

Къде е мястото на Германия в ЕС?

Германия трябва да си отговори на въпроса къде е нейното място в Европа. От това нейно решение зависи също така какъв ще бъде ЕС занапред. Често германските политици се държат така, сякаш Германия не е център на властта на Стария континент. Другите страни обаче са много наясно с това. И това е една от причините британците да напускат общността: те усещат германското превъзходство в единния блок и не желаят да се обвързват с подобна структура.

2019-а беше  година на сериозни търкания между Париж и Берлин: тя постави началото на битката за надмощие в един нов, по-континентален ЕС. Също и французите усещат, че политически Германия може да започне да доминира континента още по-силно, откогато и да било след края на Втората световна война. И те се опитват да  попречат на това с рецепти, които познаваме още от времето на Де Гол, Митеран и други предишни френски президенти, чиято цел е да обвържат Германия в такива структури, които ще ѝ отнемат едноличната инициатива, и в които Франция ще заеме колкото се може повече ключови позиции. Такава стъпка беше например призивът на президента Макрон за създаване на общоевропейска армия. Франция – единствената ядрена сила в Западна Европа и единствената страна с ясна воля за военни интервенции в чужбина, би имала водеща роля в такава една армия.

В същото време Германия е изправена пред една нова, стара реалност на изток от себе си: страните от Централна и Източна Европа се преоткриват като съюзници – както е било и по време на Хабсбургската империя. Централното събитие през последните няколко години беше не размяната на удари с Берлин по теми като миграцията, правовата държава и европейската интеграция, а желанието на източноевропейците Германия да ги признае за стратегически партньори. И заедно с тях да се върне към основните принципи на една по-реалистична и по-прагматична политика на интереси и влияние, вместо да ги поучава морално. Тези страни сега се предлагат на Германия, за да ѝ помогнат да разшири властта си в Европа, ако обаче тя им предложи нещо в замяна.

Какво иска Вишеградската четворка?

Още от 2014/15 година вишеградските страни действат задкулисно в тази посока, а напоследък зачестяват признаците, че в Берлин изглежда започват да обмислят такава възможност. Външният министър Хайко Мас продължава с моралните поучения, но зад тази фасада се крие стремеж към трезва „нова източна политика“. И той се обръща към страните от Вишеградската група. Също и либералите внесоха в Бундестага тази есен подобно искане – за институционализирано, стратегическо сътрудничество с тези държави. И ако тяхното искане няма много изгледи за успех, тъй като либералите все пак са в опозиция, редица политици от партиите в управляващата коалиция сигнализират, че това е абсолютно необходимо, и дават заявка да придвижат въпроса напред в съответните парламентарни комисии.

След като Великобритания напусне ЕС, Германия трябва да се обърне към Централна и Източна Европа – като противовес на Франция, но също и за да обвърже по-тясно вишеградските държави и да държи на дистанция десните движения в Италия и Франция. Най-голямото препятствие по този път обаче е дело на самата Германия: дебатът за правовата държавност и наказателните процедури на ЕС по смисъла на член седми от европейските договори срещу Полша и Унгария. Как се прекратяват подобни наказателни процедури? Никой не знае. А никой не се осмелява да прости на „грешниците“ – от страх да не стане мишена за нападки. Но е ясно, че и наказания няма да има, защото за налагането им се изисква пълно единодушие.

Решението може да се окаже замисленият от новата ЕК нов механизъм за контрол на правовата държавност, който ще важи за всички страни-членки. Това би бил шанс въпросните наказателни процедури да бъдат прехвърлени към новия механизъм за контрол. А там ще трябва да се пипа много по-внимателно, защото какво можем да кажем например за силно политизирания френски Конституционен съд и неговата независимост, за традициите на корупционно задкулисно политическо договаряне в Австрия или да речем за твърде съмнителните практики за разпределяне на европейските пари в Гърция? Списъкът е дълъг.

2020 може да маркира раждането на един континентален Европейски съюз, чиято политика в много по-голяма степен да носи белезите на прагматизма, отколкото на библейската „Проповед на планината“.