Еврокомисията отложи европейската минимална заплата до есента

Европейската комисия отложи обещаното през първите 100 дни от мандата ѝ предложение за въвеждане на задължителна минимална заплата във всички държави от ЕС. Вместо това днес Комисията реши да започне консултации с националните и европейския парламент, синдикатите, гражданското общество и страните членки. Те ще продължат 6 седмици, след което Комисията ще направи ново предложение въз основа на тях, което ще се обсъжда още 6 седмици, обясни социалният еврокомисар Николас Шмит.

Еврокомисията ще предложи законодателна рамка за минималната заплата най-рано през лятото, но по-вероятно през септември, добави той.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви след избирането си, че предложението ще бъде направено през първите 100 дни след встъпването ѝ в длъжност, но идеята срещна яростна съпротива сред скандинавските държави, в които минимална заплата няма, а трудовите възнаграждения се договарят по браншове между работодателите и работниците.

Социалният еврокомисар обясни, че Еврокомисията няма да задължи шестте държави, които нямат минимална заплата да въведат такава, а ще предложат "икономически и социални критерии" при определянето ѝ в останалите 21 държави, които имат, за да позволи тя работещите да водят "достоен живот".

Шмит посочи, че в държавите с колективно договаряне, трудовите възнаграждения са по-високи, затова Комисията ще насърчи страните членки да използват по-активно формулата, вместо минималната заплата да се определя от правителствата. Мотивът е, че работодателите и синдикатите познават условията в браншовете най-добре.

Еврокомисарят изрично подчерта, че не става дума за уеднаквяване на минималното възнаграждение във всички държави.

Идеята за европейска минимална работна заплата беше лансирана от вицепрезидента на Комисията Франс Тимерманс, който беше кандидат за неин шеф, като той предлагаше тя да се обвърже със средните доходи и да се индексира, когато те нарастват.

"Никога не сме предлагали еднаква заплата. Това, което казваме е, че ще работим за правна рамка за установяване на заплатите", каза Николас Шмит, като обясни, че според Комисията не във всички държави заплатите сега гарантират "достоен живот", което създава условия за дъмпинг в страните, където доходите от труд са по-високи.

Еврокомисарят съобщи, че консултирането със социалните партньори и правителства е изискване по Лисабонския договор, което Комисията ще спази преди да излезе със законодателна инициатива.

В момента най-ниската минимална работна заплата е в България. От 1 януари тя беше повишена на 610 лв. Най-висока тя е в Люксембург - 1738 евро месечно.