Как коронавирусът засегна ромите в България и Централна Европа?

Най-голямото малцинство в Европа – ромите, са особено силно засегнати от коронавирусната пандемия в много страни, тъй като са изправени пред комбинация от рискове за здравето, икономически лишения и засилена дискриминация.

Около 80% от 10 милиона роми в Европа живеят в гъсто населени квартали и пренаселени домове, а много от тях нямат достъп до течаща вода. Поради това основните за изолацията санитарни мерки, необходими за борба с разпространението на вируса, са по-трудни. В някои страни това вече доведе до превръщане на ромските общности в потенциални горещи точки на зараза, пише изданието.

„Това бедствие ще засегне не само ромите, но и главните насоки за справяне с обществата, икономиките и политиката на малцинствата и ще засили междуетническия конфликт до ниво, невиждано през последните три десетилетия“, сочи неотдавнашен доклад на фондация Отворено общество“ относно въздействието на коронавируса върху ромите в шест държави със значителни общности: България, Унгария, Италия, Румъния, Словакия и Испания.

Ромските квартали в България и Словакия са оградени, пише The Guardian, цитиран от БГНЕС.

„Два големи софийски квартала се охраняват от контролно-пропускателни полицейски пунктове и хората могат да напускат района само ако покажат трудов договор или докажат друга спешна причина за това. Бих казал, че това е необходимо в определени ситуации там, защото ние сме длъжни да защитим останалото население”, цитира вестникът министъра на вътрешните работи на България, когато мерките бяха въведени в София и други ромски селища през март.

Елана Ресник, антрополог, специализирана по въпросите на ромската общност в България, каза, че „соченето с пръст“ на ромите е най-новият пример в дългата история на малцинствата, обвинявани в разпространение на болести и в провали на държавата.

„Идеята кой е вероятен причинител на заразата се расовизира и вината се прехвърля от държавните структурни проблеми към самите хора, като се казва, че „тези хора не са чисти“, кава тя.

В Словакия пет ромски селища са поставени под карантина от началото на април, което активистите за права счетоха за дискриминация. Оттогава четири от населените места вдигнаха карантината.

„Дори да има някакво основание за безпокойство, мерките за сигурност не са последвани от подходящи здравни мерки и мерки за социална помощ. Много хора останаха без вода и лекарства и не можеха да излизат, за да се сдобият с тях ”, заяви Желко Йованович, ръководител на ромските инициативи на „Отворено общество“ и един от авторите на доклада.

Много роми намират работа на сивия пазар ден за ден, което означава, че може да не отговарят на условията за държавни компенсационни схеми. Други са се върнали в страните от Централна и Източна Европа от работните си места в Западна Европа в началото на пандемията, често защото „кранчетата“ им на доходи са пресъхнали. Вкъщи те често нямат здравна застраховка и изградени мрежи за безопасност.

Много семейства или нямат интернет у дома, или нямат достатъчно устройства за всички деца в домакинството, което затруднява дистанционното им обучение.

„Коронавирусът променя тези условия от лоши до катастрофа“, казва Йованович.

Популистките политици са се фокусирали върху ромските общности в цяла Европа през последните години, сочи още британският всекидневник. Крайно дясна партия в Словакия е пуснала униформени патрули във влакове, за да следят за „престъпност“, а крайнодесните милиции в Украйна извършват множество атаки срещу ромски селища. „Унгарският премиер Виктор Орбан изглежда използва ромската общност в страната като изкупителна жертва в кампания по-рано тази година, за да повиши подкрепата сред поддръжниците си“, твърди статията.

„Има обаче някои случаи на оспорване на стереотипите“, продължава The Guardian. „В България ген. майор Венцислав Мутафчийски, който управлява коронавирусната реакция в държавата, затвори въпрос за това колко роми са заразени с вируса, като попита журналиста „в кой век живеете?“

Цитирани са и думите на преподавател по социология в Софийския университет, който каза, че има и някои признаци, че пандемията е накарала властите да осъзнаят, че проблемите на ромите не могат просто да бъдат игнорирани и вместо само да бъдат сочени с пръст, ромите трябва да получат и необходимата помощ.