Белария – курортът, който оцелява след войната, водораслите и коронавируса

Италия вече отвори плажовете си за онези, които искат да се насладят на слънчевите лъчи и да се разхладят в морската вода. През тези няколко месеца Арналдо Валентини чака само това - да отвори плажа за гостите си.

"Аз обичам морето и плажа. Това е моят свят", заявява Валентини. Той е на 84-години и е собственик на цял курорт в Белария на брега на Адриатическо море. След като италианското правителство разхлаби мерките за превенция на коронавируса, Арналдо се заема да направи плажа си възможно най-безопасен за посетителите му.

"Собствениците на плажовете бяха първите, които наложиха дистанцията между чадърите и шезлонгите, както и между хората. Ние наложихме и носенето на маски, използването на дезинфектанти и други предпазни мерки, които да отговорят на строгите закони на правителството", казва Валентини пред BBC.

Той обмисля и да въведе еднопосочно движение на плажа, като от едно място ще се влиза, а от друго ще се излиза. Ресторантите доставят храна директно на бреговата ивица. Първите посетители вече са на плажа, а сезонът за Валентини започна.

Разбира се, това не е първата криза, пред която се изправя семейство Валентини. Всъщност, това е една от първите фамилии, които превръщат Белария в туристическо градче, още преди други населени места в региона да предприемат същото.

"Къщите, в които живеехме, бяха напълно отдавани под наем на богатите хора. Наричахме ги лордовете. Казвахме: "Лордовете идват" и отивахме да спим в бунгалата наблизо. Това бе началото на отдаването на вили под наем за лятото в региона", разказва Арналдо.

Коронавирусът е третата голяма криза, която застрашава туризма, пред която Валентини се изправя.

През Втората световна война плажът на Белария е покрит с така наречените "драконови зъби", които германците монтират, за да предотвратят кацането на вражески самолети.

"Когато войната свърши, започнахме да строим дървени бунгала и да ги поставяме между циментените блокове против кацане на самолети на плажа. Не бяхме обезсърчени", спомня си Арналдо. А през 80-те на миналия век идва ново препядствие - водата е пълна с огромно количество водорасли.

"Обстановката на плажа беше ужасна, а също така миришеше отвратително, защото водораслите не потъваха. Дадохме всичко от себе си да ги почистим и за няколко седмици успяхме. Беше много, много трудна задача", разказва той.

Сега, когато сезонът в Италия официално бе открит, Арналдо се надява, че животът отново ще стане нормален. "Ние, местните хора, сме много големи късметлии, че имаме морето и плажа си, защото тези два елемента никога няма да изчезнат ако уважаваме природата и уважаваме правилата, и се отнасяме правилно към околната среда. Силно вярвам в това. Разбира се, ще има промяна, ала моят плаж ще оцелее", категоричен е Арналдо.