1 година от появата на COVID-19: Как се промени разбирането ни за вируса?

На 17 ноември 2019 година Китай регистрира първият случай на "мистериозна респираторна инфекция". В продължение на месец вирусът се разпространява свободно, но през декември лекарите и здравните власти в Китай усещат, че нещо не е наред и решават да се намесят. Броят на пациентите в страната, а и извън нея, се умножаваше, а светът започна да обмисля как да спре предстоящата пандемия поставяйки под микроскоп както самия патоген, така и отговорът на Китай по време на епидемията.

Но докато учените се опитваха да го разучат, вирусът еволюира. Някои от предположенията за патогена в началото на 2020 г. се оказаха по-нестабилни, отколкото когато се появиха за първи път.

Ето някои основни моменти, които бележат това как се е променило нашето разбиране за пандемията от COVID-19 през тази една година.

Кога започна всичко?

Смята се, че 55-годишен мъж от централната китайска провинция Хубей е първият човек, който се е заразил с COVID-19 в Китай. Това се случва на 17 ноември миналата година, според китайски правителствени документи, цитирани от South China Morning Post.

Но многобройни изследвания на еволюцията на вируса предполагат, че първият случай на заразен с новия коронавирус се е появил още през октомври.

Изследване на Националния институт по рака в Милано, публикувано този месец, показва, че вирусът циркулира в Италия от миналия септември. Изследователите стигат до заключението, като тестват наличието на коронавирусни антитела в кръвни проби, събрани между септември миналата година и март 2020 г.

Световната здравна организация (СЗО) прави преглед на проучването, предаде Reuters. Търсенето на нулевия пациент продължава.

Къде започна всичко?

Мокрите пазари са основна част от ежедневието на много хора в Китай и Азия. Но репутацията им се срина, след като именно от там плъзна COVID-19.

Отнището на вируса се е разпалило на мокрия пазар в град Ухан, където се търгуват морски дарове и живи животни. Той бе затворен на 1 януари. Проучванията показват, че вирусът най-вероятно е скочил от животни, вероятно прилепи, върху хора. Съобщава се, че на пазара в Ухан са се продавали диви животни, които са възможни преносители на патогена.

Но все по-голямо количество изследвания предполагат, че вирусът се е разпространявал месеци преди да бъде открит клъстер от инфекции на пазара. А това значи, че той не е бил източникът на глобалната пандемия, просто първото място, на което са засечени голям брой инфекции.

Трябва ли да поставим цял град под "локдаун"?

Китайските власти взеха драстичното решение да откъснат град Ухан от останалата част на Китай. Строгостта на това действие шокира международните общности. Но след като все повече места започнаха да се борят с нарастващия брой инфекции, подобни мерки бяха предприети и в Европа. В опита си да контролират втората вълна от пандемията, някои държави и сега прилагат този метод.

Бързо нарастващият брой на инфекциите накара китайското правителство да наложи агресивни мерки за блокиране в Ухан на 23 януари 2020 г., включително спиране на всички полети и влакове. Милиони жители на Ухан прекараха седмици далеч от външния свят. Хората бяха затворени в домовете си, без възможност да ходят на училище или работа.

Но локдауна в Ухан имаше важна цел - да се превърне в модел за мерките, които останалата част от света трябваше да предприеме. Не само през първата вълна на COVID-19, но и през втората, и вероятно трета вълна на вируса.

Днес животът в Ухан до голяма степен се нормализира. Снимки от един музикален фестивал, проведен в популярен воден парк, запали интернет през август. Потребителите изразиха възмущение от липсата на социална дистанция в препълнените басейни, където хиляди купонджии стояха рамо до рамо, без да носят предпазни маски.

Но един местен жител обясни каква е ситуацията: "Не забравяйте как се чувствахме ние, живеещите в Ухан, които бяхме първите хора срещнали се с началото на непознат и опасен вирус и преживяхме дълъг и тежък локдаун."