38% от българите - несигурни заради коронавируса

38% от българите изпитват несигурност заради коронавируса, което е под средното за ЕС равнище. 70% от нашита сънародници смятат, че ЕС трябва да има по-големи пълномощия в борбата с COVID-19. Това показват данните от проучване на Кантар, направено по поръчка на Европейския парламент.

В условията на втора вълна от коронавирус две трети от европейските граждани призовават за повече компетенции на ЕС и за бюджет с достатъчно средства за справяне с кризата, предава БГНЕС.

Европейският парламент публикува днес пълните резултати от третото си социологическо проучване тази година за възгледите на европейските граждани относно кризата с коронавируса и Европейския съюз. Въпреки че 50% от европейците отново изпитват „несигурност“ като ключово емоционално състояние поради негативното икономическо въздействие на пандемията, настоящата анкета показва, че повече хора имат положително мнение за ЕС в сравнение с пролетта. В България делът на респондентите, които усещат несигурност, е под средния за ЕС – 38%, докато 42% от тях, дял, много над средния за ЕС, изразяват надежда за подобряване на ситуацията.

С нарастващия брой граждани на ЕС, които се чувстват несигурни за своето бъдеще, две трети от анкетираните (66%) са съгласни, че ЕС трябва да има повече компетенции за справяне с пандемията. В България 70% от запитаните са съгласни с това твърдение. Също така мнозинството от анкетираните в целия ЕС (54%) смятат, че Съюзът трябва да разполага с повече финансови средства за справяне с последиците от пандемията. 51% от българските респонденти споделят същото мнение.

За гражданите на ЕС е от изключителна важност средствата от ЕС да бъдат разпределени единствено за онези държави-членки, които имат функционираща съдебна система и стабилно зачитане на общите европейски демократични ценности. Повече от три четвърти от анкетираните (77%) са съгласни, че ЕС трябва да предоставя средства на държави-членки само при условие, че правителството им прилага върховенството на закона и демократичните принципи. Българските респонденти отразяват същото мнение и дори го надвишават с един процентен пункт – 78% от тях подкрепят това виждане.

Основният приоритет на разходите според европейските граждани трябва да бъде общественото здраве (54%), следвано от икономическото възстановяване и нови възможности за бизнеса (42%), изменението на климата и опазването на околната среда (37%), както и заетостта и социалните въпроси (35%). За българските респонденти приоритетните теми са общественото здраве (53%), образованието и културата (49%), икономическото възстановяване и нови възможности за бизнеса (48%) и заетостта и социалните въпроси (37%)

Нагласите към ЕС са станали по-позитивни в сравнение с първото проучване от април/май тази година. Делът на респондентите, които са запазили позитивните си настроения към ЕС, устойчиво нараства от само 31% през април 2020 г. на 41% по данни от настоящото проучване. В България позитивно настроени са 38% от респондентите, което представлява увеличение от 3 процентни пункта в сравнение с предишното проучване. Независимо от това обаче, мнозинството от респондентите в ЕС остават недоволни от нивото на проявена солидарност или дори от нейната липса между държавите-членки. Около половината от респондентите на европейско ниво (49%) заявяват, че са доволни от мерките, които са предприели техните правителства срещу пандемията от COVID-19 до този момент, като в същото време подобен дял (48%) определят мерките като незадоволителни. Нагласите са станали по-негативни в сравнение с последното проучване, отбелязвайки спад в задоволството по отношение на правителствените мерки. 32% от българските респонденти одобряват мерките, предприети от правителството, като на обратното мнение са 64% от тях.

На общоевропейско равнище повече от една трета от анкетираните (39%) отговарят, че пандемията от COVID-19 вече е оказала влияние върху личните им доходи, като за България такъв отговор са дали 53%. Други 27% от респондентите във всички държави-членки заявяват, че очакват негативно влияние върху финансите си в бъдеще. В България нагласите са същите: 26% от запитаните отговарят, че в бъдеще очакват финансови проблеми, породени от пандемията.

Данните показват, че младите хора и семействата с деца са по-силно засегнати от кризата: 64% от гражданите на възраст между 16 и 34 години вече са изпитали финансови затруднения под някаква форма, а 27% от респондентите с деца са прибягнали към личните си спестявания по-рано, отколкото са планирали. В пет от държавите-членки повече от половината от анкетираните посочват, че пандемията вече е оказала влияние на личните им доходи: Кипър, Гърция, Испания, Румъния и България.

От началото на пандемията Европейският парламент е възложил три проучвания на общественото мнение в ЕС със специален фокус върху въздействието на COVID-19. Последната анкета беше проведена онлайн (по телефон в Малта) от Кантар между 25 септември и 7 октомври 2020 г. сред 24 812 участници от всички 27 държави-членки. Проучването обхваща граждани на възраст между 16 и 64 години (16-54 в България, Чехия, Хърватия, Гърция, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия). Квотите за пол, възраст и регион на национално ниво гарантират представителността на проучването. Обобщените резултати за ЕС се определят в зависимост от размера на населението на всяка държава, която е взела участие в проучването.