Как пандемията позволи на мафията в Италия да влезе още по-дълбоко в икономиката?

Когато пандемията започна да опустошава Италия миналата година, нещо зловещо започна да се случва на онези бизнеси, изправени пред фалит заради локдауна.

Мнозина започнаха да получават необичайни оферти за изкупуване, често много по-ниски от тяхната "нормална" пазарна цена. Но положителното бе, че сумата щеше да бъде платена в брой и то незабавно. Други пък получиха предложения, идващи от "незаинтересовани" инвеститори, които се притичваха на помощ да спасяване, обещавайки да вложат пари в западащите им бизнеси.  В началото те не искаха нищо конкретно или неразумно от собствениците. Но само след седмици или месеци по-късно този нов "партньор" поиска да им се върнат парите, а ако това не е възможно, инвеститорът би очаквал по-голям дял от предприятието, дори и да поеме целия контрол над него.

Ето как основните италиански престъпни синдикати или "семейства" - "Коза Ностра", "Ндрангета" и "Камора" - започнаха да се вкопават още по-дълбоко в италианската икономика по време на пандемията, превръщайки се в "законна" част от нея, без да искат пари чрез насилие и изнудване, но като предлагат помощ на затруднения бизнес.

Италия е една от страните, която пострада най-много по време на пандемията. Тя понесе сериозни щети още през първата вълна, която удари света миналата година, а до момента регистрира около 93 000 смъртни случая, свързани с COVID-19, вторият най-голям общ брой в Европа, след Обединеното кралство. Икономическите разходи също са високи.

"Предлагането на пари с цел искане на висок лихвен процент се оказа изключителен и почти безрисков начин за проникване в легалната икономика", обяснява Луиджи Куомо, президент на SOS Impresa, организация, посветена на подпомагане на предприятия в затруднение, пред The Independent.

Скритият плюс на този вид операции е придобиването на името, "историята" и финансовата надеждност на по-рано уважавано предприятие. По този начин синдикатите действат на пазара като законни играчи с огромните ресурси, идващи от незаконната им дейност.

"За съжаление не успяхме да помогнем на редица малки и средни предприятия да поискат държавни заеми, които правителството предостави като помощ миналата пролет", казва Куомо. Причината бе, че предприятията не бяха в състояние да дадат на банките необходимите гаранции, че ще изплатят дълга си, въпреки държавната намеса. Въпреки това, "през септември, когато много бизнеси започнаха да отварят отново, видяхме, че много от тези компании инвестират с капитали, които честно казано не можем да оправдаем, ако не и чрез "други канали", казва той.

Поверителният доклад на италианското вътрешно министерство, публикуван през ноември от италианския вестник Corriere della Sera, показва, че през първите шест месеца на 2020 г. всички престъпления са намалели по време на локдауна, с изключение на акумулирането на заеми.

Това потвърждава констатациите от анонимно проучване, проведено от миланския клон на Confcommercio, един от най-големите бизнес съюзи в страната, сред неговите членове. Оказва се, че най-малко 1 на всеки 10 бизнеса е бил обект на "внимание", целящо да придобие части или акции от компаниите на цени, доста по-ниски от пазарната стойност.

"Този ​​брой се удвои до края на октомври", обяснява Марио Песерико, вицепрезидент на Confcommercio Milan. "И е разумно да мислим, че тези 20 процента са нараснали оттогава. Броят на всички "индикаторни престъпления", сигнализиращи за лихварството се е увеличил."

Изненадващо обаче досега нито един собственик на бизнес не се е обадил, за да докладва на полицията за случай на лихварство. "От друга страна, можем да потвърдим, че са в ход разследвания на случаи на лихварство, свързани с престъпни синдикати", казва Алесандра Долчи, главен прокурор на антимафиотския разследващ отдел в Милано.

"Основната им цел", обяснява тя, "е да създадат мрежа от икономически дейности, която позволява на синдикатите да създават връзки с гражданското общество, публичните институции и полицейските сили чрез тези малки предприятия. В крайна сметка именно техният "социален капитал" ги прави непобедими в Италия."

Според Долчи престъпните семейства идентифицират компании, потъващи в свързана с пандемия ликвидна криза.

"Тези хора обикновено са професионалисти, като банкови директори или счетоводители, които "посочват", че дадена компания е затънала дълбоко, и много често същият този професионалист "предлага" да представи предприемача в беда на "човек, способен да реши неговите проблеми", обяснява тя. След това предложението е последвано от придобиване на миноритарен дял от компанията, която по-късно се превръща в мажоритарен дял чрез използване на фигура.

Мафиотските семейства обаче не просто се опитват да проникнат в легалната икономика чрез заеми и придобиване на пропаднали предприятия, те използват пандемичната криза, за да плуват с по-големи риби. "Според нашите разследвания това, на което наистина трябва да обърнем внимание, са необслужвани заеми (NPL), чрез които синдикатите могат да изпират огромни суми пари", обяснява Виторио Рици, заместник-шеф на италианската полиция и ръководител на италианския отдел "Криминална полиция".

NPL са хилядите дългове, породени от кризата, които вероятно никога няма да бъдат върнати на банките. Според Рици семействата инвестират в този влошен кредит, който се продава от банките, които от своя страна ги продават на трети компании, контролирани от фигурите на мафиотски семейства. По този начин синдикатите придобиват активите, свързани с тези заеми, а с това и лесен начин за пране на огромни суми пари. "Проблемът в извършването на тези действия е, че технически е напълно законно", казва заместник-началникът, защото "когато разберем, обикновено е твърде късно", за да проследим произхода на парите.

"Не всички престъпни семейства практикуват този вид бизнес. Само най-напредналите", обяснява Луиджи Куомо. "Влизането в икономическата система не е лесна задача, необходими са "мислещи глави и професионалисти, нужни са хора с диплома“, допълва той. "Ниско класираните престъпни семейства нямат необходимите инструменти и връзки."

Според Куомо "синдикатите на високо ниво" са много по-опасни от "онези, които стрелят, боравят с наркотици и убиват", тъй като последните са склонни да повишават нивото на "социална готовност". Това в крайна сметка привлича вниманието на разследващите и ги прави по думите му, "ограничени във времето и пространство".

"Мафиотските семейства, които могат да проникнат в легалната икономика, не са обвързани с никакви граници", казва той, "нито от времето, нито от пространството".