След споровете: Ще пропуснем ли крайния срок за 12 млрд. от ЕС?

Някои правителства от Европейския съюз ще пропуснат крайния срок 30 април да представят възстновителните си планове на Европейската комисия. Това съобщи заместник-председателят й Валдис Домбровскис. Но все още е много вероятно те да го направят до няколко седмици след това, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

"Някои държави членки са почти готови и представянето на плановете им до края на април е постижимо. За други изглежда по-трудно. Финализирането ще изисква малко повече работа за още няколко седмици", каза той.

Вместо да дебатират по плана обаче, който предвижда за България 6,3 млрд. евро безвъзмездно и още 4,1 млрд. като дългосрочни кредити, няколко часа депутатите от новия парламент у нас се караха, а планът не бе депозиран в Народното събрание. Той не е приет и от Министерския съвет, тъй като след изборите ГЕРБ прецениха, че е редно да бъде гласуван от следващото правителство.

След отказа на премиера в оставка Бойко Борисов да бъде изслушан по подготвения от правителството му документ, на негово място трябваше да се яви вицепремиерът Томислав Дончев. Той дойде, но депутатите вече бяха минали на следващата точка от дневния ред. И до изслушване на Дончев така и не се стигна.

От ГЕРБ все пак попитаха не е ли редно да му се даде думата, но председателстващата Татяна Дончева каза, че редът му е минал и точката е приключила.

Дончев сложи раницата на гърба си и си тръгна, а след няколко минути на хаос и викове в пленарната зала и финансовият министър Кирил Ананиев отказа да говори пред парламента за състоянието на бюджета. Той също напусна залата, докато беше приканван да започне изявлението си.

Неявяването на Борисов, който излезе в отпуск, даде повод на шефката на депутатите от "Изправи се! Мутри вън" Мая Манолова да го нарече "премиера беглец".

Двайсет и седемте плана са подробно описание за изразходването на безвъзмездни средства (грантове) и заеми, които всяка страна от ЕС ще получи от безпрецедентното вземане на заеми от Европейската комисия за възстановяване икономиките така, че след пандемията от КОВИД-19 те да станат по-зелени и по-дигитализирани.

За да получи парите, всяка страна трябва да задели 37 на сто от средствата за намаляване на емисиите от въглероден диоксид и 20 на сто, за да направи икономиката по-добре подготвена за дигиталната епоха чрез инвестиции и реформи, които ще получават финансиране на части от ЕС до 2026 г.

"В огромната си част плановете на държавите членки са на много напреднал етап и ще бъдат представени до края на април и може би в следващите няколко седмици след края на април", каза Домбровскис.

Неколкоседмично забавяне на внасянето на някои от плановете няма да попречи на цялата програма, защото за да потекат каквито и да било грантове или евтини европейски заеми към правителствата, първо 27-те национални парламента трябва да ратифицират своите увеличени бюджетни гаранции за цялостния евробюджет, отбелязва Ройтерс. Тези ангажименти са най-голямата гаранция за заемите, защото така се гарантира, че те ще бъдат върнати.

Това вероятно ще отнеме повече време от подготовката на плановете за разходите - засега най-малко 17 страни са ратифицирали увеличените гаранции, наричани Решение за собствените ресурси (Own Resources Decision), а другите се очаква да го направят скоро.

Но процесът се бави в някои страни по различни причини. Например в Германия Конституционният съд проверява съвместимостта му с германското законодателство, в Полша той е предмет на вътрешнополитически борби, а Нидерландия среща трудности да състави управленска коалиция след изборите.

Без всички 27 национални ратификации ЕК не може да започне да тегли заеми и никое правителство не може да получи никакви средства.

"Ако ратификацията на Решението за собствените ресурси е приключила във всички държави членки през юни, а ние сме уверени, че именно такъв ще бъде случаят, то ние като Европейска комисия можем да излезем на пазарите и да вземем заеми, и да направим първи плащания през юли", каза Домбровскис.

Размерът, който правителствата от ЕС могат да получат тази година, преди да са започнали каквито и да било от инвестициите и реформите, е 13 на сто от общия си дял. Тъй като повечето ще искат основно грантовата част от парите, цялата финансова инжекция от Евросъюза за тази година вероятно ще бъде около 44-45 млрд. евро.