Пожертваните: Как поколението Z се справя с последиците от пандемията?

Политиките за ограничаване на COVID-19 рискуват да оставят психологически и социално-икономически белези върху милиони млади хора в цяла Европа, които ще имат дългосрочни последици за тях и обществото, разкри мащабен проект на The Guardian.

Тийнейджъри и младежи изразиха дълбока тревога за бъдещето си и обвиниха правителствата, че са ги изоставили, тъй като 15 месеца на локдаун дестабилизираха психичното им благосъстояние, образование и перспективи за работа.

"Цялото ни поколение току-що беше избутано настрани като проблем, с който да се справим по-късно", казва 17-годишен младеж от Северна Англия. От Германия 21-годишен пише: "Ние сме най-ниският приоритет." А във Франция 21-годишен младеж заяви, че се смята за част от "пожертвано поколение".

Въпреки че е най-малко вероятно групата да се разболее от коронавирус, поколение Z е засегнато непропорционално от най-голямото разрушаване на образованието в съвременната история, нарастването на безработицата и психологическите ефекти от изолацията по време на локдауна.

Чувствата на униние и гняв, който отразяват отговорите на младежите, вероятно ще се превърнат в политическа тревога, точно когато европейските правителства укротяват здравната криза с програми за ваксинация и предпазливо възобновяват очуканите икономики.

Изследвания показват, че 64% от младите европейци са изложени на риск от депресия, в сравнение с 15% преди кризата, причинена от COVID-19. Непубликувана оценка от фондацията на ЕС за живот и работа разкрива, че при 18- до 29-годишните ситуацията е още по-лоша. Жените на възраст от 18 до 24 години регистрират най-ниските нива на психическо благосъстояние.

Масимилиано Маскерини, ръководител на социалната политика във фондацията, казва пред The Guardian: "Рискът за бъдещето е, че имаме група, която е прекарала почти година и половина от ранния си живот в пълно затъмнение, като не е натрупала опит или човешкия капитал. Те могат да представляват част от работната сила, която ще страда през целия си живот. "

Стотици от 16 до 25-годишни от 30 държави взеха участие в общоевропейското изложение Guardian, проведено съвместно с новинарски организации в Германия, Франция, Италия и Испания, за да разберат от поколение Z как COVID кризата ги е засегнала. Първото по рода си подобно начинание от началото на пандемията предлага моментна снимка на това колко негативно е чувството у тийнейджърите и младите хора на континента.

Клаус Хюрелман, професор по обществено здраве в училището Херти в Берлин, каза, че "забравянето" за младите е политическа грешка, която може да доведе до "война на поколенията" в постпандемичното десетилетие. "Това засяга всички. Изпрати се едно послание към младите хора, като: "Вие не сте приоритет, първо трябва да се погрижим за възрастните хора."

Шокът ще даде енергия на най-издръжливите членове на тази възрастова кохорта да вземат климата и други битки в свои ръце, предполагат отговорите. "Имаме толкова много проблеми, с които трябва да се изправим, толкова много революции, за които да се борим", казва 16-годишен младеж във Франция. COVID може дори да политизира поколение Z по непредвидени начини, точно както сеизмичните глобални събития исторически са оформяли поколенията, които са достигнали пълнолетие по това време.

Поколението Z от страни в Европа заяви, че кризата го е направило нетърпеливи за системни промени. Според тях поколението им ще създаде по-грижовни общества в бъдеще.

"Имаме нужда от цялостно преструктуриране. Как можем да оправдаем това, че живеем в икономика, в която хората, които познавам, празнуват, че са пуснати в отпуск, защото изобщо не харесват работата си?", казва 17-годишен от Уест Мидландс в Англия. "Една пандемия не може да ни победи. Ние сме по-силни от това", заявява друг.

Други разкриха, че дългите месеци на изолация са ги накарали да разберат необходимостта от "истински" човешки взаимодействия. "Животът не може да се живее в социални мрежи или видео разговори. Имаме нужда от хора около нас, за да осмислим себе си", казва холандски студент.

Но засега въздействието на тревожност, самота, академичен стрес и хронична несигурност се предава в смазващи термини: "влакче в увеселителен парк", "изпитание", "поразително", "ужасяващо" и "бърнаут" се използват, за да опишат как се чувстват относно животът младите хора.

"Толкова много ни бе взето. Липсата на подкрепа, която ни се предоставя... Те очакват да се справим ей така, което просто не е реалистично", казва ученик от шести клас в Англия. "Психичното ми здраве се влоши толкова много. Трябваше да започна антидепресанти", казва британски студент.

18-годишно момче от Барселона заяви, че "затвора" в продължение на месеци в малък апартамент с голямото си семейство и един компютър, я е оставила в "ужасно" психическо състояние.

"Чувствам се тревожен постоянно", казва 23-годишен студент от Естония. "Несигурността за бъдещето боли най-много."

Много от отговорите отразяват страха, че въпреки че са изправени пред най-несигурния пазар на труда от десетилетия, младите хора ще трябва да вземат парчетата, оставени от двойните предизвикателства - COVID и извънредните климатични ситуации. "Предишните поколения са ни оставили ужасен свят и ни казват: "Трябва да разрешите това". Това просто не е честно", казва испански тийнейджър.

"Това е много мрачна комбинация от психично здраве, икономически и социални въздействия. В предишните рецесии тези, които пострадаха най-много по отношение на пазара на труда, носеха белезите в по-късната заетост. Никога не са наваксвали", обяснява Маскерини. Рискът, подчертава той, е, че недоволството на младите, съчетано с крах на доверието, "може да бъде уловено от политически сили, които имат интерес да подкопаят вярата на младите хора в демокрацията".

Правителствата трябва да предлагат безплатно обучение в университета, гаранции за работа и друга подкрепа, казва Хюрелман. "Те трябва да дадат сигнал: ние искаме да можете да влезете в обществото и да започнете живота си."

Умората от приложения и социални медии е повтаряща се тема. "Въпреки че сме свикнали със социалните медии, интернет, мобилните си телефони и компютри, вече не можем да ги понасяме", беше мнението на 18-годишен абитуриент от Атина.

"Трябва да се върнем към правене на неща като спонтанно общуване и физически контакт", казва студент от британски университет.

Студент от Фрайбург, Германия, добавя: "18-ият ми рожден ден бе отпразнуван в конферентен разговор в Zoom, но това едва ли е нещо, за което ще продължите да се смеете с приятелите си след пет до десет години."

Онлайн обучението е почти универсално непопулярно: "Вече знам колко лош е онлайн класът дори при страхотни учители", казва 20-годишен студент по математика във Франция.

"Това напълно съсипа моя университетски опит и качеството на образованието", каза студент от последната година в лондонски университет. "Мразя да уча онлайн и го мразя повече, знаейки, че плащам пълни такси за няколко Zoom урока седмично."

Повечето анкетирани казват, че са се борили да получат помощ за психологическите ефекти на пандемията.

"Не познавам нито един приятел, който да не е депресиран и/или притеснен. Психичното ми здраве се влоши толкова много тази година, че се наложи да започна антидепресанти", каза студент от Уелс.

Но споделеното усещане, че младите хора имат значение по-малко от която и да е друга група в обществото, може да насърчи нова солидарност в поколение Z, казва Хюрелман.

"Цяло поколение, не само онези, които се чувстват в неравностойно положение и депресирани, сега вярват:„"Нашите интереси като група, нашите желания и нужди не бяха отчетени". В това отношение пандемията създаде единство между поколение Z; даде тласък към солидарност сред това поколение."