КНСБ: С до 40% се е увеличила дистанционната работа

Делът на работещите от разстояние в рамките на евросъюза се е увеличил от 5 до 40% в периода на пандемията. Toва обяви вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов, който откри дискусия на тема "Промени в Кодекса на труда, произтичащи от COVID- пандемията и режима на работа от разстояние в случай на извънредно положение, съгласно приетото Европейско рамково споразумение за работа от разстояние и по примера на немската система", предаде репортер на БГНЕС.

"Проучване на Съвета на жените в бизнеса в България показва, че 25% от работещите ще продължат в дистанционен режим работа два-три дни седмично, което е 7 пъти повече отпреди COVID-19", посочи Христов и подчерта, че това ще се основава на доброволна основа, а няма да е задължително.

По думите му пандемията принуждава, по силата на текст от закона, а Кодексът на труда, специално, дава правна възможност страните да се договорят да работят в такива условия.

"Пандемията разкри твърде съществени разлики в разпространението на дистанционната работа в държавите-членки на ЕС, в секторите и професиите", заяви той и коментира, че доста хора, които работят дистанционно не са имали такъв предходен опит, както и българите, въпреки че имаме правна уредба отпреди 10 години, която дава такава възможност.

Христов обясни, че по време на заседание на икономическия и социален съвет, който преди няколко дни е решил, че трябва да се направи анализ на ситуацията и той да бъде възложен на работодателските и синдикални организации, тъй като те познават трудностите и какви промени в текстовете са необходими.

"Работата от разстояние ще придобие по-широко разпространение", убеден е той и посочи, че бизнесът посочва като проблем контрола върху работата, страх и опасения от здравословните условия на труд и кога дадено събитие се счита за трудова злополука или битова злополука.

От думите на Христов стана ясно, че в момента е предприета инициатива на европейско равнище за ревизия на предприетото европейско рамково споразумение за работата от разстояние, което е на път да бъде изменено.

От своя страна директорът на фондация "Фридрих Еберт" Жак Папаро, който говори на български, сподели че се радва, че първата му конференция у нас е именно в КНСБ. Според него, дистанционната форма на работа е добър вариант, но тя не е подходяща за абсолютно всяка професия.

"По-различното с България е, че много германски предприятия предлагаха този модел още преди пандемията, обаче той се приемаше неохотно поради ред причини. Желаещите бяха малко. Новите условия промениха това отношение на хората, донякъде и по задължение. В момента 4 от 10 работодатели предлагат тази възможност. От януари 2021 са задължени там, където е възможно да предлагат тази възможност", коментира той, но подчерта, че асоциациите на работодателите настояват това правило да отпадне след края на пандемията.

Папаро коментира преимуществата на този модел на работа, както и недостатъците му и уточни, че съществен проблем и при тях е при инцидент у дома как се възприема той- като трудов или битов, както и че не всеки в Германия има достъп до интернет, достъпът до базите и кой контролира работното време.

Директорът на фондация "Фридрих Еберт" Жак Папаро посочи, че 40% от заетите в обслужващия сектор работят дистанционно.

"В търговията на едро – 24%; индустрията – 22%, строителния сектор 10%, търговия на дребно – 105. Малките и средните предприятия предлагат значително по-малко предлагат този модел", каза той, позовавайки се на статистика от март 2021 г.