10 г. след атаката на Андеш Брайвик - разказва оцелялата Лиза Хъсби

На 22 юли 2011 г. крайнодесният екстремист Андеш Брайвик активира кола бомба пред правителствените офиси в Осло.  Два часа по-късно той напада летен лагер за млади политически активисти на остров Ютьоя. Стрелбата там продължава 72 минути без прекъсване.

В този ден са убити седемдесет и седем души - мнозинството от които младежи, които са били на острова.

По това време Лиза Хъсби е на 19 години и е един от лидерите в младежкия лагер.

Десет години след като срещна смъртта очи в очи, тя си спомня за бягството от нападателя и за това как събитията от този ден са оформили живота й.

"Шансът беше 50:50 - или намираш добро място, на което да се скриеш, или не", казва тя пред BBC. "Всичко се случваше напълно случайно, което го прави трудно да се приеме. В един момент просто осъзнаваш, че си имал късмет."

Първата атака е в 3:25 часа в центъра на Осло. Всички министри в сърцето на правителството на Норвегия оцеляват. Жертвите там са две. След това Брайвик се отправя към Ютьоя.

"Първият момент, в който осъзнах, че нещо не е наред на острова, бе около 5 часа следобед. Чухме изстрели, но преди да можем да реагираме, видях как огромна тълпа от хора бягат към мен, идвайки от кея, откъдето се чуваха изстрелите. Можеше да видиш в очите им, че са станали свидетели на нещо ужасяващо. В този момент си помислих, че трябва да се скрия някъде, на безопасно място, защото нещо наистина не е наред", разказва Лиза.

Ужасените младежи бягат за живота си и се крият из целия остров, преследвани от Брайвик, който стреля на месо. Някои се хвърлят във водата и се опитват да доплуват до по-безопасен бряг, но терористът продължава да стреля по тях.

"Чувах това момиче, което крещеше в гората: "Простреляха ме, простреляха ме" и бягаше към нас. Затова ние започнахме да бягаме още по-бързо през гората", спомня си Хъсби. Тя успява да стигне една хижа, в която вече се крият няколко деца.

"Чувахме как изстрелите се приближават. След това той стреля три пъти през вратата. Бяхме сигурни, че ще умрем", казва Лиза. Но съдбата ги спасява - Брейвик тръгва към следващите си жертви.

"Стрелецът караше хората да излязат, като викаше: "Полицията е тук, можете да излезете, в безопасност сте." В момента, в който те напускаха своите скривалища, той просто ги застрелваше", казва Лиза.

Преди да се предаде на полицията същата нощ, Брейвик убива 69 души на острова. Повечето жертви са на възраст под 20 години. Най-младата жертва е отпразнувала четиринадесетия си рожден ден пет дни преди атаката. Сред убитите са и двама от най-близките приятели на Лиза.

"Всеки, който оцеля след това, си мислеше: "Защо не се опитахме да се преборим с него, защо не направихме нищо?" Но това по-лесно се казва, отколкото върши, когато имаш двете си ръце срещу две автоматични оръжия. В първите няколко седмици бяхме в шок. Но в момента, в който Норвегия започна да се връща към нормалното, тогава стана още по-трудно за нас. Започнах да сънувам кошмари. Страдах от депресия и тревожност, нямах и никакви позитивни мисли за бъдещето. За известно време се бях предала", споделя Лиза.

Сега тя живее сама във ферма. Казва, че се чувства в безопасност. Обикаля и училищата, за да разкаже за атаката и да образова децата за крайно-десния екстремизъм. "Колкото повече говоря за това, толкова по-малко страшна изглежда реалната атака. Осъзнах, че онзи петък през 2011 година не трябва да оформя целия ми живот."

Признак за ужасяващия характер на насилието, упражнено от Брайвик, са осемте огнестрелни рани по тялото на 18-годишен младеж. Той признава, че е имал за цел да извърши възможно най-зрелищната атака, да направи, както сам се изразява, "фойерверки", за да привлече вниманието към своя "манифест" - документ от 1500 страници, в който той изложи антимюсюлманската си идеология.

На процеса по делото си Брайвик признава фактите, но пледира невинен. През 2012 г. той бе осъден на 21 години затвор, като има възможност наказанието му да бъде удължено до живот, ако бъде преценено, че той продължава да е заплаха за обществото.