Разширяването на ЕС на Балканите зависело от политическата криза у нас?

Лидерите на Европейския съюз ще разрешат задънената улица за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония, след като нейната съседка България разреши политическия си криза, заяви специалният пратеник на блока за Западните Балкани, цитиран от Bloomberg.

Мирослав Лайчак каза, че започването на преговори с бившата югославска република, чийто път за присъединяване се задържа от България в спор за името на Северна Македония, произхода на нейния език и общата история на двете нации, остава „приоритет“ за лидерите на ЕС.

Но България е парализирана от политическа безизходица сред нейните основни политически сили. След провеждането на два неубедителни тура на избори тази година, страната се готви да проведе трети, тъй като партиите отказват да си сътрудничат при формирането на ново коалиционно правителство.

"Трябва да преодолеем тази последна пречка с България“, каза Лайчак в понеделник на виртуална конференция. „Ще го разрешим веднага щом политическата ситуация в България го позволи, или веднага щом има политическа партия с ясен мандат да управлява."

Северна Македония се опитва да стане член на ЕС от 2005 г., когато беше призната за страна кандидатка. Оттогава тя получи членство в НАТО и разреши дългогодишен спор с Гърция, като промени името си през 2019 г.

Възражението на България спря откриването на преговори за влизане, тъй като страните членки имат право на вето върху процеса.

„Дори след разочарованието от забавените преговори за влизане, ние избираме Европейския съюз“, каза премиерът на Северна Македония Зоран Заев по време на конференцията. „Други страни като Китай, Русия имат интереси тук и ще се опитат да използват ситуацията, но това няма да промени мнението ни. Това няма да се сравни с нашите мечти за ЕС."

В картата на Европейския съюз се намира видима и голяма дупка, където се намират пет бивши части на Югославия плюс Албания. Лидерите на тези страни имат желание да се присъединят към блока, докато ЕС, загрижен за стабилността в Западните Балкани и нарастващото влияние на Русия и Китай, също е нетърпелив - просто не точно сега с настъпването на пандемията, а не преди условията му да са изпълнени.

Албания, Черна гора, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Косово образуват група, която се простира на изток от Хърватия, последното попълнение на ЕС през 2013 г., до Гърция и България.

Регионът все още се възстановява от кървавото разпадане на Югославия, най-тежкият конфликт в Европа след Втората световна война, на фона на продължаващите етнически вражди, затруднените икономики и геополитическите сътресения.

Целият анализ четете в Bloomberg TV Bulgaria