45% от българите винят правителството за лошото справяне с пандемията

България е сред страните, които заявяват, че COVID силно е повлиял на личния им живот, а голямо мнозинство - 45% смята, че вина за неуспешното овладяване на пандемията е на правителството. Само 31% от българите се чувстват "свободни", показва ново социологическо проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП),  проведено в 12 държави-членки на ЕС. Негови автори са Иван Кръстев и Марк Ленард.

Проучването установява, че 54% от европейците не се чувстват засегнати от пандемията "изобщо". Въпреки това съществуват две различни възприятия за пандемията. Мнозинството анкетирани в Южна и Източна Европа споделят, че са понесели сериозно заболяване, тежки загуби или икономически затруднения. В Западна и Северна Европа повечето анкетирани гледат на COVID-19 по-скоро като наблюдатели, отколкото като жертви.

В Унгария 65% от анкетираните отбелязват, че вирусът се е отразил на личния им живот в сравнение със 72% от датчаните, които твърдят, че пандемията не ги е засегнала "изобщо". 59% от българите споделят, че вирусът се е отразил негативно върху тяхното здраве или финансовото им състояние. Проучването показва и разминаване във възприятията за лична свобода като само 22% от европейците в момента се чувстват "свободни" в сравнение с 64% преди две години. Най-ограничени се чувстват германците - 49% споделят, че нямат пълна свобода в ежедневието си. Унгария е единствената държава от 12-те, в която този показател е висок - 88% от анкетираните заявяват, че се чувстват "свободни" или "частично свободни".

Проучването показва и тревожен поколенчески разлом. Почти две трети (64%) от тези на възраст 60 и 60+ години не се чувстват лично засегнати от кризата, докато над половината от младите под 30 години (57%) съобщават, че са се разболели и са се сблъскали с икономически трудности през последните 18 месеца.

Съществува разделение между европейците, които приемат ограниченията, налагани от правителствата, за логично обосновани и тези, които гледат на тях като "оправдание за налагане на обществен контрол".

Недоверието към управляващите е най-силно изразено в Полша - 62% от респондентите не вярват в добронамереността на наложените мерки. Във Франция, където много граждани отбелязват, че не са били лично засегнати от COVID-19, 44% са скептични към правителството и стратегията за справяне с пандемията. Над половината от запитаните българи (54%) вярват на аргументите на правителството си за налагането на ограничителни мерки.

Данните, изложени в доклада "Невидимите разделения в Европа: Как COVID-19 поляризира европейската политика" показват, че новите разделения на континента, породени от пандемията, може да имат тежки последствия за някои от най-големите европейски проекти като свободното движение на хора и Плана за възстановяване. Новите разделителни линии могат да повлияят върху отношенията на Европа с останалия свят, които понастоящем включват ваксинационна дипломация и чуждестранна помощ.