Историята на два пожара от горещото европейско лято

Детството ми в Каталуния по бреговете на Средиземно море преминаваше в каране на колело по неравни пътища, дълги сиести и много спомени за пожари, пише в своя анализ  Лаура Ломбрана.

Някои са добри, като например прескачане на огньове, докато празнувахме лятното слънцестоене или бълващите огън хора, преоблечени като зверове и демони на местните фестивали. Други спомени не са толкова приятни като силния мирис на горски пожар през една августовска вечер, когато баща ми, въоръжен само с чифт ръкавици, доброволно помогна на пожарникарите да потушат огъня, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Огънят и Средиземноморието са неразделни. Така е повече от 2000 години. В поемата "Илиада" на гръция епически поет Омир могат да бъдат открити стихове за пламъци, нападащи гъсти гори. Гръцките търговци кръстиха планинската верига Пиренеите на пламъците, които видяха да изгарят върховете им от техните кораби.

Изкушаваща е идеята да определим горещето време и честите пожари от това лято като нещо нормално. В края на краищата някои биха могли да кажат, че в Средиземноморието е имало пожари, откакто се помни човечеството.

„Имаше време, когато имаше много повече пожари в пейзажа, но това не беше бедствие, защото хората знаеха как да се справят с тях. Те ги управляваха по-добре, защото ги разбираха и по-добре ”, казва Александър Хелд, старши експерт в Европейския горски институт.

„Тогава обществото беше различно, както и пожарите“.

В днешно време учените са по-сигурни от всякога, че причинените от човека промени в климата ще направят Средиземноморието по-податливо на катастрофални пожари. Дори ако успеем да намалим рязко емисиите на парникови газове, температурите ще продължат да се покачват през следващите няколко десетилетия.

Не ни остава нищо друго, освен да се справим с пламъците. Два пожара от това лято ни показват как можем да се справим с проблема и загатват за опасностите, ако не успеем да намерим правилно решение.

На 14 август край пътя в испанската провинция Авила се развали кола, като скоро след това двигателят й се запали. Пламъците се разпалиха в най-лошия възможен момент - в най-горещия ден на рекордната топлинна вълна. Термометрите в много части на Испания показваха много над 40 ° C.

Силните ветрове подхраниха огъня, който бързо се разпространи в сухата растителност, изгаряйки 22 000 хектара. Това беше най-големият пожар в региона Кастилия и Леон от поне пет десетилетия. Около 1000 души бяха евакуирани. Правителството изпрати почти 200 войници от армейска част, специализирана в извънредни ситуации, заедно със стотици пожарникари.

Те не просто хвърляха вода върху пламъците. Нямаше защитни стени, които да задържат пламъците, затова използваха тежка техника за отваряне на големи окопи. В градските райони експертни екипи запалиха така наречените технически пожари, използвайки контролирано изгаряне на околната растителност, за да спрат напредването на горския пожар.

Испанският екип за оценка и консултиране на горските пожари, известен също като FAST, беше изпратен на място за първи път. Групата от шест пожарни експерти работи на място от командния пункт, давайки съвети на пожарникарите как да атакуват огъня.

„Когато има голям пожар, има толкова много шум, толкова много ресурси, с които трябва да се справите едновременно, че понякога контролирането на горския пожар остава на второ място“, казва Елена Ернандес, мениджър на обслужване на испанската служба за горски пожари.

Повече подробности по темата четете в Bloomberg TV Bulgaria