Свободни зони или ад - какво е да си част от ЛГБТИ общността в Полша?

Преди две години те бяха обозначени като "зони, свободни от ЛГБТИ" - големи части от Полша, където регионалните правителства, както и по-малките съвети, обявиха, че са против идеологията на ЛГБТК или идеологиите, които "подкопават" семейството.

"Зоните, свободни от ЛГБТИ, са зони, свободни от човечност", заяви в края на 2020 президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен. "Те нямат място в нашия съюз."

След като ЕС обяви, че ще спре финансовите средства за тези области, провинциите започнаха да оттеглят тези свои становища.

Но промени ли се нещо наистина за ЛГБТИ общността в тези области?

Кореспондентът на BBC за Европа Джесика Паркър решава да провери как се чувстват хората в полската провинция Светия кръст.

Андрей Прус е един от политиците в град Келце, които стоят зад анти-ЛГБТИ закона на провинцията си.

"Не беше само заради парите, въпреки че парите са важни. Оттеглихме резолюцията, след като беше активна близо две години, защото усетихме, че е имала нужния ефект", обяснява той.

"Въпреки че резолюцията беше премахната, лично аз не виждам никаква промяна", казва Томек, който живее в Келце с партньора си. "Атмосферата в Полша не се е променила заради това."

Томек признава, че на улицата той не може да бъде себе си. Единственото място, на което се чувства комфортно, е у дома. "Това беше и целта на правителството - не показвайте, че сте гей на публично място, не показвайте, че има ЛГБТИ хора около нас", споделя той и признава, че това го кара да изпитва известна доза стрес.

Запитан дали се чувства виновен, че е причинил дистрес у ЛГБТИ общността, Андрей Прус отговаря: "Не се чувствам зле заради това. Мисля, че съм справедлив спрямо тези хора. Винаги съм обяснявал, че не става въпрос за техните лични виждания или държание, а за вижданията на обществото като цяло. Ако тези виждания и ценности се подкопават, всичко ще свърши зле за обществото, за семействата и най-вече за децата."

Децата са в основата на дебата относно ЛГБТИ общността.

"Учителите изобщо не говорят за това. Те напълно ни игнорират. Това ни кара да се чувстваме тъжни, защото сме пренебрегвани, не е честно спрямо нас. Не съм щастлива, защото аз самата съм ЛГБТК и искам да науча повече за това, но не мога, защото те нямат желание да ни образоват", казва момиче, което иска да запази самоличността си анонимна.

Марта е психолог. На вратата си има ЛГБТИ флаг, който е знак, че приветства хората от тази общност. Пред BBC тя признава, че флагът е разкъсван поне два пъти на месец от случайни минувачи.

"Младите хора са по-склонни да говорят за ЛГБТИ. Но заради създаването на тези "свободни зони", много от тези, които не са съгласни със ситуацията, стават агресивни. И така - младите хора идват да говорят все по-често с мен, но и агресивните настроения се увеличават", обяснява тя.

Няма изгледи ситуацията да се промени.

Наскоро Полша искаше да приеме закон, който да забрани гей парадите. Заради това пред парламента във Варшава се проведе протест.

"Аз съм трансджендър и за мен е ад да живея в Полша", признава един от присъстващите.

"Не живеем в свободна страна, а това ме кара да плача всеки ден", споделя възрастна жена.

Протестиращите са единодушни - все още има много за какво да се борят в Полша. Споделените пари на ЕС са едно нещо, но споделените ценности - друго.