Кой може да застраши избора на Макрон за втори мандат?

Президентските избори във Франция през април ще покажат, че Еманюел Макрон губи позиции. Повечето проучвания на общественото мнение показват, че досегашният президент ще достигне до втория тур и ще спечели преизбиране.

След първия си мандат, белязан с големи социални вълнения, по време на който той предприе стъпки за либерализиране на трудовото законодателство, намаляване на данъците за богатите и бизнеса и се опита да промени конфигурацията на трансатлантическите отношения, шансовете за победа на Еманюел Макрон са по-малки от победата, която удържа над крайнодясната Марин Льо Пен през 2017 г.

Ето как изглеждат основните сценарии за втория тур на изборите:

Макрон - Льо Пен

До есента общоприетото мнение беше, че вотът ще бъде повторение на сблъсъка между Макрон и Льо Пен. Това беше надпреварата, към която Макрон се стремеше: гласоподавателите постоянно не допускат до властта крайнодясната партия.

Льо Пен остава най-вероятният кандидат, който ще се изправи срещу Макрон на втория тур, още повече че напоследък рейтингът ѝ се подобри, показват проучванията на общественото мнение.

Мястото ѝ обаче не е сигурно, тъй като има конкуренция от други десни и леви партии за второто място.

През последните години Льо Пен се опитваше да смекчи имиджа на своята партия Национален сбор, която е евроскептична и антиимигрантска, за да увеличи популярността си във Франция, която никога не е имала жена президент.

Но възхищението й в миналото от руския президент Владимир Путин може да навреди на имиджа й в момент, когато в Украйна бушува война.

Проучванията показват, че на първия тур тя ще събере до 21 процента.

На втория тур, какъвто трябва да има, ако никой от кандидатите не спечели обикновено мнозинство от гласовете, подадени на първия тур, Макрон ще победи Льо Пен с между 53 и 58 процента от гласовете, сочат проучвания на общественото мнение – т.е. победата му ще бъде с по-малка преднина в сравнение с поражението, което тя претърпя през 2017 г. (тогава той победи Льо Пен с 66 срещу 33 процента).

Макрон-Меланшон

Меланшон е единственият кандидат на левицата, който е сред петте топ претенденти на изборите.

Имайки предвид, че традиционната лявоцентристка Френска социалистическа партия на практика вече няма тежест в политиката, а и Зелените се борят да привлекат широка подкрепа, Меланшон се обърна към левите избиратели с призив да се обединят зад него.

В предизборния си манифест Меланшон, който е впечатляващ оратор и за трети път се кандидатира за президент, обещава да постави под контрол движението на капитали, да гарантира работни места за дългосрочно безработните и да намали пенсионната възраст от 62 на 60 години.

В момента в социологическите проучвания той получава около 14 процента подкрепа в сравнение с 9-10 процента през януари и по този начин се изкачи до трето място след Макрон и крайнодясната Марин Льо Пен. Допитвания до общественото мнение сочат, че Макрон лесно ще победи Меланшон, ако стигне до втория тур на изборите.

Макрон - Земур

Възходът през миналата година на Ерик Земур, звезда от токшоу, която използва стила на антисистемните настроения на бившия американски президент Доналд Тръмп, като се представя за спасител на нацията, изложена на заплаха на исляма, преобърна разпределението на силите в началото на кампанията.

Някои проучвания показваха, че Земур ще стигне до втория тур, но подкрепата за него се понижи, докато той се бори да формулира идеи извън имиграцията и сигурността и пострада от неговите коментарите по отношение на Русия.

Проучванията на общественото мнение показват, че той печели 9-13 процента от гласовете на първия тур.

Земур, добър оратор и автор на бестселъри, казва, че нехристиянски имена като Мохамед и носенето на религиозни символи като ислямските забрадки трябва да бъдат забранени, тъй като подкопават идентичността на Франция като християнска цивилизация.

На втория тур Макрон с лекота би победил Земур, показват социологическите проучвания.

Макрон – Пекрес

Ръководителката на региона Ил дьо Франс Валери Пекрес, която описва себе си отчасти като Маргарет Тачър, отчасти като Ангела Меркел, спечели през декември кандидатурата на консервативната партия Републиканците и това й даде тласък в проучванията на общественото мнение.

Въпреки това Пекрес, която е умерена в редиците на консерваторите, вижда как кампанията ѝ върви несигурно,  докато тя се бори да се разграничи от Макрон, като същевременно се противопоставя на националистическите програми, предлагани от крайнодесните си съперници.

Пекрес казва, че ще сложи край на 35-часовата работна седмица, ще повиши пенсионната възраст от 62 на 65 години и ще забрани на жените,  придружаващи своите деца до училище, да носят мюсюлманска забрадка.

Последните проучвания на общественото мнение показват, че тя печели 10-13 процента от гласовете на първия тур.

(БТА)