Защо ключовият руски нефтопровод "Дружба" не е част от ембаргото на ЕС?

След като войната в Украйна навлезе в четвъртия си месец, а краят ѝ не се вижда, Европейският съюз съсредоточи санкциите си срещу Русия в нова сфера.

В смел ход, който може да се отрази на световните пазари, 27-те държави членки се споразумяха до края на годината постепенно да изтеглят от пазара руския петрол - както барелите със суров петрол, така и рафинираните петролни продукти.

Пробивът беше постигнат след почти четири седмици на напрегнати преговори, които завършиха с извънредна среща на високо равнище в Брюксел, на която лидерите отстъпиха пред ключово искане, настоятелно поддържано от Унгария: това да не засяга руският петрол, преминаващ през тръбопроводи.

Съответно забраната в целия ЕС ще бъде насочена към вноса по море, който представлява повече от две трети от ежедневните покупки на руски петрол в блока.

Дерогацията по отношение на тръбопроводите е по-широка от първоначалния компромис, според който на Унгария, заедно с други държави без излаз на море, ще бъдат предоставени две допълнителни години до декември 2024 г., за да наложат ембаргото.

В сегашния си вид изключението, обявено като "временно", ще остане в сила за неопределен период от време.

Сделката е неоспорима политическа победа за унгарския министър-председател Виктор Орбан, който упорито отстояваше позицията си и блокираше мярката, докато не бяха удовлетворени всички негови искания.

"Унгарските семейства могат да спят спокойно тази нощ", заяви Орбан в края на срещата.

"Предложението на Брюксел щеше да прилича на атомна бомба, но ние успяхме да го избегнем", каза Орбан.

В центъра на спора е петролопроводът "Дружба", датиращ от съветската епоха и понастоящем управляван от руския държавен гигант "Транснефт".

Тръбопроводът започва да се строи в началото на 60-те години на миналия век и днес се образува мрежа с дължина 5500 км, като влива петрол Urals директно в рафинерии в Полша, Германия, Унгария, Словакия и Чешката република.

Дружба изпомпва между 750 000 и 800 000 барела суров петрол дневно, а капацитетът ѝ достига до 1,4 милиона барела дневно. След това горивото се рафинира от компании от ЕС в дизел, нафта, бензин, смазочни материали и други стоки, които се продават в блока и извън него.

Тези огромни и постоянни обеми превърнаха тръбопровода в ключов елемент на енергийния сектор на Централна Европа, изграждайки цяла екосистема, която поддържа пряко и индиректно хиляди работни места, но в същото време създаде висока степен на зависимост от Русия.

Веднага след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи поетапно преустановяване на вноса на петрол както по море, така и по тръбопроводите, започнаха да се появяват пукнатини.

Унгария, Чехия и Словакия - три държави, които нямат достъп до море и са силно зависими от руския петрол, бързо изразиха загриженост и поискаха специално определени срокове, вариращи от две до четири допълнителни години, за да преустроят енергийните си системи.

Словашкото правителство твърди, че единствената рафинерия в страната, Slovnaft, работи изключително с руски петрол и че пренасочването на технологията към по-лек суров петрол ще отнеме половин десетилетие и ще изисква инвестиции в размер на 250 млн. евро. Използвайки подобни аргументи, Будапеща постави на масата искане за 550 млн. евро за адаптиране на рафинериите си, докато Прага заяви, че до юни 2024 г. се нуждае от разширяване на капацитета на тръбопровода Transalpine, който позволява транспортирането на неруски петрол от морския терминал в Триест, Италия.

В края на краищата лидерите на ЕС, опасявайки се от безкрайна дискусия и безизходица и страхувайки се да не навредят на репутацията си, предпочетоха да направят компромис и прокараха шестия пакет от санкции.

Макар че крайният резултат беше пречупен през призмата на направеното изключение, обхватът на петролното ембарго все пак е впечатляващ за жадния за енергоизточници блок: ЕС е петролен клиент номер едно на Русия, като преди войната търговията с петрол е била около 3,5 милиона барела дневно на стойност 74 милиарда евро през 2021 г.

Рязкото покачване на цените на енергията превърна необходимостта от бойкот в императив за ЕС: благодарение на изгодната продажба на изкопаеми горива Кремъл успя да повиши курса на рублата и да регистрира излишък по сметката си в размер на 90 млрд. евро.

"Ембаргото все пак е изключително положителна стъпка за Европа и показва, че ЕС има сериозни намерения да санкционира Путин заради зверствата, които се извършват в Украйна", заяви Анна Крайнска, координатор на анти-петролната кампания в Transport & Environment - организация, която се бори за постигането на нулеви въглеродни емисии.

Хорхе Либорейро, Евронюз