Гърция: Макрон с посредническата роля в спора между Скопие и София

Френският президент Еманюел Макрон се стреми да играе активна роля в разрешаването на спора между София и Скопие с цел да проправи пътя за присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз, пише в свой коментар "Greek City Times".

Френският президент възнамерява да покани българския си колега Румен Радев и министър-председателя на Северна Македония Димитър Ковачевски да подпишат споразумение за разрешаване на двустранните спорове.

Всъщност след телефонните разговори на Макрон с Радев и Димитър Ковачевски имаше съобщение от Елисейския дворец, предава БГНЕС.

"Франция търси решение на спора от няколко седмици и Макрон е готов да присъства и да бъде домакин на двустранна среща, която ще доведе до започване на преговори с ЕС", се казва в изявление на френското председателство.

По информация на българските медии, предложението на френското председателство е всички български искания да бъдат включени в преговорната рамка. Българският президент Румен Радев обаче уточни, че ако не види резултати, няма да отиде в Париж.

Според медиите в Скопие Франция няма конкретно предложение за решение на споровете между София и Скопие, а външните министерства на България и Северна Македония го търсят в момента.

От своя страна българският министър-председател Кирил Петков, потвърди, че България няма да взема решения под натиск и повтори искането за вписване на гражданите от български произход в Конституцията на Северна Македония.

Крайният срок за намиране на решение е 23 юни, когато ще се проведе обявената конференция на ЕС по Западните Балкани - един ден преди редовната среща на европейските лидери.

Преди срещата на върха на ЕС в края на юни, на която ще се обсъжда разширяването, Ковачевски заяви, че Скопие е показало своята ангажираност и отдаденост чрез трудни решения, но ЕС все още не се е съгласил да започне преговори за присъединяване.

"Не можем да сформираме и разпускаме нашите правителства преди и след всяка среща на върха на ЕС - това е просто несъстоятелно", каза той и предупреди, че разширяването вече не е "въпрос за самото разширяване, нито само политически или икономически въпрос".

"След нападението на Русия над Украйна и в светлината на влиянието на трети страни в региона на Западните Балкани, които са най-уязвимите на европейския континент, разширяването се превърна във въпрос на сигурността", заяви Ковачевски пред EURACTIV в рамките на форума GLOBSEC в Братислава.

Лидерите на ЕС ще се срещнат на 23 юни с шестимата си колеги от Западните Балкани, включително две страни, които вече водят преговори за присъединяване, и две страни кандидатки, преди решаващата среща на върха на ЕС, предназначена да обсъди потенциалния статут на Украйна като кандидат за членство в блока.

Албания и Северна Македония, макар и официални кандидати, от години са в чакалнята, блокирани от проблеми с корупцията и убежището, а в случая със Скопие - и от ветото на съседна България.

"Северна Македония е държава кандидат за членство в ЕС от 17 години и през тези 17 години показахме нашата ангажираност и отдаденост на този процес на интеграция", каза Ковачевски и добави, че страната му е хармонизирала 45% от законодателството си с блока и е реорганизирала институциите си.

"Взехме много трудни за страната решения, едно от които беше споразумението от Преспа, с което успяхме да решим спора за името със съседна Гърция и да станем членове на НАТО", каза той, визирайки знаковото споразумение от 2018 г.

"В същото време ЕС не успя да изпълни ангажимента си за началото на преговорите и Северна Македония и Албания са държани на практика като заложници в процеса на разширяване по искане на България", добави той.

София блокира пътя на Скопие за членство в ЕС заради спорове за историята и произхода на македонския език, но е изправена пред натиска на западните си съюзници в ЕС да деблокира въпроса.

Откакто България и Северна Македония подписаха знаковия Договор за приятелство през 2017 г., съвместната комисия по историческите въпроси, работи за преодоляване на сериозните им исторически разногласия.

Но според двете страни няма напредък по въпроса.

"До този момент няма документ, който да бъде съгласуван от двете страни", потвърди Ковачевски пред EURACTIV.

"Историческите комисии не са нещо ново, има подобни, които работят между други държави - между Германия и Полша или между Северна Македония и Гърция, които установяват историческите факти и трябва да служат за основа между тези държави", каза той.

"Но те не бива да бъдат инструментализирани от нито една от страните, които работят по тях, защото с тези чувствителни въпроси може да се злоупотреби в политически смисъл и да се създаде негативно обществено мнение", добави македонският премиер.