Европейците искат справедливост за Украйна, но се страхуват от цената

Единството на Европа по отношение на войната в Украйна е изложено на риск, тъй като общественото внимание все повече се измества от бойното поле към опасенията за покачващата се цена на живота, сочат анкети в 10 европейски държави, като разделението се задълбочава между гласоподавателите, които искат бърз край на конфликта, и тези, които искат наказание за Русия.

Проучването в девет държави-членки на ЕС – Финландия, Франция, Германия, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Швеция – плюс Обединеното кралство установи, че подкрепата за Украйна остава висока, но загрижеността се измества и към по-широкото въздействие на конфликта.

"Европейците изненадаха Путин – и себе си – с единството си досега, но големият стрес едва започва", казма Марк Леонард, съавтор на доклад на Европейския съвет за външни отношения (ECFR) за промяната на отношението към Руската инвазия.

Способността на правителствата да запазят обществената подкрепа за потенциално вредни политики ще бъде от решаващо значение, на мнение е Леонард, предупреждавайки, че пропастта между лагерите на "мир" и "справедливост" може да бъде "толкова вредна, колкото тази между кредитори и длъжници по време на кризата на еврото".

Проучването установи, че въпреки силната подкрепа в цяла Европа за кандидатурата на Украйна за присъединяване към ЕС и политиката на Запада за прекъсване на връзките с Москва, много гласоподаватели в Европа искат войната да приключи възможно най-скоро - дори ако това означава Украйна да загуби територия.

Това мнение често не отразява позицията на националните правителства, казват авторите, предупреждавайки лидерите на ЕС срещу "максималистки позиции" по отношение на войната и предполагайки, че остават строги към Русия, но са предпазливи по отношение на опасностите от ескалация.

"В ранните етапи на войната страните от Централна и Източна Европа се чувстваха оправдани в сакнциите си към Русия", пишат Леонард и неговият съавтор Иван Кръстев. "Но в следващата фаза страни като Полша могат да се окажат маргинализирани, ако "мирният" лагер разшири привлекателността си сред другите държави-членки."

Проучването, проведено между 28 април и 11 май, установява почти всеобща подкрепа за Украйна, като 73% от анкетираните в 10-те държави обвиняват Русия за войната.

Повече от 80% в Полша, Швеция, Обединеното кралство (83%) и Финландия (90%) заявяват, че държат Русия отговорна, заедно със силното мнозинство в Италия (56%), Франция (62%) и Германия (66%). Мнозинството също така вижда Русия като основен проблем по пътя към мира.

Има силна подкрепа за прекъсване на връзките с Русия. Мнозинството в 10-те държави смятат, че правителствата трябва да прекъснат икономическите и културните отношения с Москва, като повечето – нарастват до 71% в Полша – също подкрепят прекратяването на дипломатическите връзки.

По същия начин 58% от 10-те държави – което нараства до 77% във Финландия – искат ЕС да намали зависимостта си от руската енергия, дори за сметка на целите на блока по отношение на промените в климата, което предполага обществена подкрепа за нов кръг от санкции на ЕС, включително за петрол.

Но допитването на ECFR показа ясно разделение между европейците, които искат мир възможно най-скоро (35% в 10-те държави), и тези, които искат справедливост – дефинирана като възстановяване на териториалната цялост на Украйна и държане на отговорност от Русия (22%).

Трета "суинг" група, която споделя антируските чувства на привържениците на справедливостта, но също и страховете на лагера на мира от ескалация, съставлява около 20% от гласоподавателите, установява докладът – с големи разлики в разпределението между страните.

Лагерът за мир – чиито поддръжници също са склонни да вярват, че Украйна ще бъде по-зле от Русия в края на конфликта – е най-силно подкрепен в Италия (52%), установи проучването, докато в Полша е най-големия лагер на правосъдието с 41% .

Най-важното е, че възгледите за политическия отговор на ЕС на инвазията варират в зависимост от това в кой лагер са били респондентите, като тези, които искат правосъдие за Русия подкрепят прекъсването на икономически, дипломатически и културни връзки, а гласоподавателите за мир подкрепят само първия от тях.

Запитани какво ги тревожи най-много във войната, респондентите в Германия, Италия и Франция бяха най-загрижени за цената на живота и цените на енергията, докато респондентите в Швеция, Обединеното кралство и Полша бяха най-загрижени за заплахата от ядрена война.

Тъй като конфликтът се проточва и разходите нарастват, правителствата все повече ще бъдат принудени да "балансират стремежа към европейско единство с мнения, които се разминават както в рамките на държавите-членки, така и между тях", пишат авторите, посочвайки "нарастваща разлика между позициите на много правителства и общественото настроение в съответните страни".