Рама: Скоро няма да има преговори за ЕС, вината е на България

Албанският премиер Еди Рама заяви, че не очаква срещата на върха на ЕС следващата седмица да открие пътя на страната му за започване на преговори за членство в Евросъюза, като хвърли вината за това върху България, пише днес изданието "Политико".

Макар наложената от София блокада на началото на преговорите да се отнася само за Северна Македония, ЕС предпочита да разглежда кандидатурите за членство на Албания и Северна Македония заедно, така че Тирана на практика също е блокирана.

Затрудненията на страните от Западните Балкани са своевременно предупреждение за превратностите в процеса на присъединяване към Евросъюза за Украйна, която в разгара на войната с Русия настоява да стане кандидат за членство в ЕС на срещата на върха следващата седмица. ЕС даде този статут на Северна Македония през 2005 година и на Албания през 2014 година, но преговорите и с двете страни все още не са започнали.

Германският канцлер Олаф Шолц посети България миналата седмица в опит да преодолее блокадата на София преди предстоящата среща на върха в Брюксел, която ще се проведе в четвъртък и петък следващата седмица.

В интервю за "Политико" Рама даде да се разбере, че е песимист.

"Нямам никакви очаквания. Мисля, че нищо няма да се случи. Албания и Северна Македония няма да започнат официално преговори за присъединяване", каза той в Тирана.

Запитан дали някой от лидерите на ЕС е дал сигнал, че разговорите може да започнат скоро, Рама отговори: "Какви сигнали могат да дадат те? Не става въпрос за тях. Отново става въпрос за България. Те всички са съгласни, всички подкрепят, всички мислят, че това трябва да се случи и че е трябвало вече да се е случило. Но възможностите им за маневриране са ограничени от България".

57-годишният Рама, бивш баскетболист и художник, който е покрил стените на кабинета си със собствените си пъстри произведения, заяви, че не очаква българските лидери да променят позицията си, тъй като са превърнали спора в толкова голям въпрос, че е много трудно да се отстъпи.

"Това е една спирала. Те влязоха в спирала. И от тази спирала е много, много трудно да се излезе", заяви Рама, който ще участва в срещата на лидерите на Западните Балкани и ЕС в Брюксел преди срещата на върха.

Българските официални лица защитават позицията си, като настояват, че просто искат от Северна Македония да спазва поетите по-рано ангажименти и се стремят да защитят правата на българите в страната, отбелязва изданието.

От своя страна Северна Македония казва, че полага добросъвестни усилия по исканията на София и подчертава, че един двустранен спор не трябва да възпрепятства началото на преговорите между ЕС и един бъдещ член.

Рама потвърди, че ако този месец няма напредък, ще поиска кандидатурата за членство на Албания да бъде разглеждана отделно от тази на Северна Македония - стъпка, която ЕС досега не беше особено склонен да предприеме.

Официални лица са на мнение, че за регионалната стабилност би било по-добре, ако двете съседни страни напредват заедно.

"Ако не се случи нищо през юни, ще поискаме да бъдем отделени от тази двойка, която се губи в превода", каза Рама.

"Убеден съм, че това е, което трябва да направим, а след това дали (лидерите на ЕС) ще се съгласят или не, ще видим," допълни той.

В интервюто за "Политико" Рама подкрепи идеята на френския президент Еманюел Макрон за Европейска политическа общност - организация, която ще бъде отворена както за членове, така и за нечленуващи в ЕС.

Макрон формулира плана си отчасти в отговор на войната в Украйна, предлагайки тази общност като начин за по-бързото интегриране на Киев в европейските политически структури, отколкото дългия процес на присъединяване към ЕС.

Войната в Русия също така подчерта разделението сред Западните Балкани. Някои страни като Албания се присъединиха към ЕС в налагането на санкции срещу Русия, докато други като Сърбия не го направиха.

Рама изрази разбиране към позицията на Сърбия.

Трябва да разберете, че Сърбия е в много различна позиция в сравнение с другите заради историята си, зарази специалните си връзки с Русия, каза той. По думите му Сърбия трябва да наложи санкции в течение на времето, но предупреди, че не трябва да се оказва натиск върху Белград, който е изключително зависим енергийно от Москва.