Монархиите са в безмилостен упадък по целия свят

Смъртта на кралица Елизабет II и възкачването на нейния син, новия крал Чарлз III, напомнят, че докато един свят, създаден от императори, кагани, крале и велики херцози, може би отдавна е отминал, доста кралици, принцове и султани все още скитат из страни, които поне на хартия са монархии, пише Джош Зумбрун за The Wall Street Journal.

Малко над 40 държави предявяват някакви претенции за монархия, ако включите 14-те държави от Британската общност, различни от Обединеното кралство, които официално все още признават британския суверен за свой държавен глава. Тази цифра се е променила малко от 80-те години на миналия век, точката, в която деколонизацията е почти приключила. Това понякога се цитира като доказателство, че монархиите са изненадващо стабилни. Но по-внимателен поглед върху числата показва, че монархията е в безмилостен упадък.

Упражнението с данните изисква някои предположения за това какво точно се счита за монархия. „Това не е лесен въпрос за разрешаване“, каза Джон Геринг, държавен професор в Тексаския университет, който е изучавал упадъка на монархията.

Но дори и с най-широкото определение, монархията претърпя доста голям упадък. В началото на 1950 г. над една трета от населението на света живее в държава, колония или общност, управлявана от някакъв монарх. С разпадането на империите – най-вече Британската (особено с напускането на Индия от Британската общност през 1950 г.), но също и Холандската и Белгийската империи – населението под управлението на монарх спада до 9,3% до 80-те години. Сега то се е понижило до 7,6%.

Съдейки по дела на глобалната икономическа продукция вместо по населението, картината е малко по-добра, но посоката е същата. Някои конституционни монархии, където монарсите споделят властта с организирано правителство, са големи и богати – Япония и Обединеното кралство, например – но не растат бързо. Индия тази година изпревари Обединеното кралство като петата по големина икономика в света, според данни на Международния валутен фонд.

Монархиите днес представляват 15,8% от световния БВП, спад от почти една четвърт от световния БВП през 1973 г., като много от тях са засегнати от застаряващо население. Ако включим Британската общност, това означава допълнителни 4,1 процентни пункта.

Монарсите също остаряват. Кралица Елизабет II, която почина на 96 години, пое трона на 25 години през 1952 г., когато средният монарх беше на около 44 години. Тя не беше и най-младата: Фейсал II, последният крал на Ирак, беше на 16 по това време; той е заел трона на 3 години. Днес средният монарх е на 67 години.

Но до каква степен тези хора наистина са монарси? Те имат одежди и корони и често произлизат директно от влиятелни (или просто агресивни) хора, които наистина са контролирали страната им в някакъв момент в миналото. Днес обаче мнозина са просто риалити звезди, чиито семейни противоречия са безкрайно обсъждани в различни медии, без политическа роля.

Или, казано по-благотворително, „само шепа монарси запазват титлите и прерогативите си“, пишат Геринг от Тексаския университет и неговите съавтори в статия от 2020 г., озаглавена “Why Monarchy? The Rise and Demise of a Regime Type”, който създаде набор от данни за монархии, датиращи в някои случаи от 1100 г.

Истинската монархия, според тяхната класификация, има четири ключови характеристики. Първите три са: то е наследствено и се държи от едно лице, което е надарено с доживотно владение. Например Агонг понякога се нарича крал на Малайзия, но той се избира за петгодишен мандат. Папата има абсолютна власт над Ватикана и доживотен мандат (ако желае), но не е син на предишен папа.

Четвърто, истинският монарх трябва да има „нетривиално значение в управлението на държавните дела“, пишат авторите. Това е, което изключва много монарси, включително крал Чарлз III.

Много монарси са, подобно на човешкия апендикс, заменими, тъй като някога са били важни, но са оцелели дълго след като основната им цел е изчезнала. (Това може да е несправедливо към апендикс, който според по-нови изследвания, вероятно може да бъде полезен резервоар на чревни бактерии.)

Крал Чарлз III има малка власт в правителството на Обединеното кралство, да не говорим за 14-те държави на Британската общност, включително Канада и Австралия, които по традиция поставят английските монарси на своите пари. Обикновено генерал-губернатор служи като представител на короната и изпълнява церемониални функции.

През по-голямата част от човешката история повечето правителства са били монархии. Твърдението на Томас Джеферсън, че правителствата извличат правомощията си от съгласието на управляваните, се налага доста бавно.

Едва през 1870 г., доста след Американската и Френската революции, монархиите започнаха да намаляват според показателя на Геринг. Немонархиите за първи път надминаха монархиите през 1910 г. Данните предполагат, че повече от всеки друг фактор възходът на масовите комуникации е довел до упадъка, като е позволил на ново поколение лидери да общуват директно с населението си, без да разчитат на приемствеността на поколенията, за да поддържат осведомеността.

Монархиите често се разпадат с течение на времето, откъснати, докато парламентите или други демократични институции нарастват във властта. Човек може да се затрудни за точния момент, в който монархията е загубила битката. Според показателя на Геринг Обединеното кралство загуби претенциите си за истинска монархия през 1884 г., годината, в която Третият закон за реформа даде право на мнозинството от мъжете на Обединеното кралство да гласуват за парламента, прехвърляйки контрола от монарха и поземленото благородство към избирателите.

Според своите критерии Геринг идентифицира само 14 истински монархии: Бахрейн, Бутан, Бруней, Есватини (отдавна известен като Свазиленд, докато кралят не го преименува за рождения си ден), Йордания, Кувейт, Лихтенщайн, Монако, Мароко, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Тонга и Обединените арабски емирства. Те представляват едва 1,4% от световното население и 1,9% от БВП.

Но дори ако числата показват по-решителен упадък на монархията, отколкото може да предполага отразяването на крал Чарлз III, не бъркайте това с триумфа на демокрацията. Едноличното управление е живо в места като Русия и Китай. Те просто не се наричат ​​монархии.

Още анализи на сайта на Bloomberg TV Bulgaria