Защо Полша може да спечели най-много от поражението на Русия в Украйна?

Западните демокрации искат Украйна да победи - но дали всички те са щастливи центърът на тежестта на Европа да се премести на изток?

Ако изходът от войната можеше да се определи чрез хвърляне на монета, лагерите щяха да са ясни: демокрациите щяха да искат Украйна да спечели, а автокрациите - да загуби. Но в реалния свят политическите резултати не са толкова двузначни. Обикновено те попадат в спектъра между унищожението и пълната победа. Това оставя демокрациите разделени на поне три лагера: англоезичен, западноевропейски и източноевропейски без Унгария. Това, което Путин нарича "колективен Запад", всички искат Украйна да победи. Но не непременно в една и съща степен, заявяват пред в. "Гардиън" социологът Анна Громада и икономистът Кшищоф Зенюк.

За Полша и балтийските страни въпросът е прост. Те искат победата на Украйна да бъде недвусмислена. Предимствата ще бъдат както материални, така и психологически.

Победата на Украйна би успокоила вековна тревога. За Полша Русия представлява завоевание, разделение, геноцид, колониализъм и комунизъм. Обсебването е взаимно. В есето си от 2021 г., в което твърди, че Украйна и Русия са исторически един народ, Путин включва повече от 30 споменавания на Полша - някои от тях намекват, че украинската национална идентичност е замислена от полските елити. През последните 600 години Русия и Полша са водили повече от дузина войни. Любовта между тях е малко изгубена.

Успехът на Украйна би означавал и исторически шанс за региона да излезе от статута на периферия и да се превърне в противовес на големите западни държави членки на ЕС. Победата в Украйна вероятно ще доведе до смяна на режима в Беларус - второто липсващо парче в историческия проект за Интермариум, или буфер от съюзнически държави, простиращ се от Балтийско до Черно море, който да балансира силата на Русия.

За Полша подобен сценарий би бил двоен джакпот. За първи път поне от XVII в. насам бихме се справили с проблема "съседство" - комфорт, който повечето западноевропейци приемат за даденост след края на Втората световна война. Един обединен регион в цяла Източна Европа, с човешкия и икономическия капацитет на повече от 100 милиона граждани, би могъл да компенсира доминацията на старата Рейнска област в ЕС.

Тази възможност е причината Кремъл системно да подценява потенциала на региона. Неговата реторика третира Украйна като нищо повече от хранилище на славянския селски фолклор, суперсила само в областта на занаятите. В действителност в Украйна, родното място на Сергей Прокофиев и Сергей Корольов, бащата на съветските космически изследвания, се намират обширни територии с неизползвани природни ресурси, потенциал за производство на електроенергия без вредни емисии, едни от най-плодородните почви на континента, космическа и авиационна индустрия, която е създала най-големия самолет в света, и политически лидери, които предизвикват уважение в цяла Европа.

Използването на този потенциал изисква икономии от мащаба, прозрачни институции и капиталови инвестиции. Част от този мащаб може да бъде постигнат чрез регионална интеграция със съюзниците. Ограничаването на корупцията и на властта на олигарсите вече беше в голяма степен в дневния ред на администрацията на Зеленски. При победа ще потекат пари за инвестиции.

САЩ вече наливат пари, технологии и мозъчни тръстове в Източна Европа. В замяна те очакват влияние и ясна позиция по отношение на Китай. Това е цена, която изглежда твърде висока за западната част на Европа, но не и за нейната източна част. Литва е готова да рискува търговските си отношения с Китай, за да угоди на САЩ, докато Украйна и Чешката република се насочиха към снабдяване с ядрено гориво от САЩ. Полша наскоро сключи договор с американска компания за изграждане на първата си атомна електроцентрала.

Западноевропейците може би не са готови геополитическият център на тежестта да се измести на изток - още по-малко на цената на засилено влияние на САЩ на целия континент.

След края на Студената война Западна Европа се превърна в неохотен съюзник на САЩ и основен бенефициент на триангулацията след Берлинската стена: Руската енергия, китайските пазари и американската сигурност. Сега първият стълб е изчезнал, а вторият може да се окаже цената, която трябва да се плати за третия.

Понастоящем Франция и Германия подкрепят политика на "стратегическа автономия" за Европа - идея за отбрана и сигурност, която един ден може да доведе до създаването на армия на ЕС. Русия на Путин прокарва целта за Евразийски съюз, който да се простира "от Владивосток до Лисабон". Общото между двете стратегии е отвращението от "англосаксонското" господство в Европа.

Американските и източноевропейските интереси днес изглеждат съгласувани. Съществуват две очертаващи се причини, поради които те могат да се разминат. Първо, САЩ се страхуват много повече от повторение на хаоса от 1991 г., когато Съветският съюз се разпадна, и от свързаните с това рискове за ядрената сигурност. Тези рискове за сигурността не се приемат леко в Източна Европа. Но ако вече живеете в рисков район и има възможност за значително подобрение, гледната ви точка може да бъде различна.

Второ, изглежда, че в САЩ има остатъчна надежда, че докато Русия стои на краката си, тя може в крайна сметка да бъде насочена към Запада и използвана срещу Китай - като обратна маневра на Кисинджър. В Източна Европа тази идея се посреща с ужас. Тя е била изпробвана много пъти с Путин (твърде много - ако питате източноевропейците). Регионът се опасява, че тя може да бъде изпробвана отново с наследника на Путин - особено ако вместо сериозни реформи Русия извади от шапката някой като Алексей Навални, естетически приемлив за Запада, но все още привързан към ролята на Русия като велика сила.

Но това са възможности и рискове, а не дадености. Полската партия "Право и справедливост", която е затънала в конфликт с ЕС за върховенството на закона, изгуби шанса да заеме мястото на Великобритания в ЕС след Брекзит. Но тя не пропуска възможността да бъде надежден съюзник на Украйна, нито пък губи от поглед геополитическите позитиви, които в крайна сметка могат да произтекат от това.

Независимо дали управляващата партия ще успее да се задържи на власт след изборите през 2023 г. или не, геополитическият курс на страната е стабилен. През март полският парламент гласува с огромно мнозинство в полза на предоставянето на украинците на специални права в областта на образованието, здравеопазването и пазара на труда в Полша. Повече от 80 % от украинците имат добро или много добро мнение за поляците. Три четвърти твърдят, че мнението им се е подобрило след нахлуването на Русия. Въпреки неспокойните отношения до 1945 г., днес украинците възприемат поляците като най-приятелското общество.

Всички големи полски партии подкрепят Украйна, но също така се надяват, че макар дъгата на историята да е дълга, тя в крайна сметка ще се огъне към нов геополитически ред. Те искат да видят как Украйна излиза от тази война като изгряваща звезда, как вековната западна ориентация на Европа се преобръща - и как Полша е необявеният победител.

Анна Громада е социолог и съосновател на варшавския тинк-танк "Фондация Калецки". От своя странат, Кшищов Зенюк е икономист