Светът не може да си позволи енергиен преход сега

Срещата за климата COP27 в Египет за първи път сложи на масата очакванията и исканията на държавите извън най-развитите региони на планетата, които са и по-силно засегнати от климатичните промени. Глобалната икономическа криза поражда опасения, че светът не може да си позволи енергиен преход в момента, но цената ще бъде прекомерна, само и ако не се предприемат достатъчно действия и климатичните промени ускорят големите миграции на населения и започнат да предизвикват политически промени. Това каза доц. Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св, Климент Охридски", в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Независимо какви са финансовите средства, които Европа ще изразходва за енергийната си независимост и преход - ако това се измерва само в пари, не би трябвало да имаме никакви притеснения. ЕС не бива по никакъв начин да превръща прехода в геополитика. Много политици и анализатори използват нуждата от енергиен преход като геостратегически и геополитически елемент - тази тънка червена линия между двата процеса трябва да се запази. Енергийният преход остава икономически и технологичен - външни за ЕС сили искат това да се превърне в геополитика", каза Стойчев.

На COP27 за Запада е станало видно, че не може сам да се справи и направлява борбата с климатичните промени, а ще трябва да използва ресурсите и усилията на останалите държави и да се съобразява с тях, добави още той.

"Бих нарекъл тази среща отрезвителна и балансирана... Постави се цел от 1.5C - това със сигурност не е голяма, а закъсняла цел... Наблюдаваме богатия север, който се тревожи за приходите си, и бедния юг, който се занимава с физическото оцеляване на хората. За пореден път регионалната география на планетата се прояви, само че през призмата на климатичните промени", каза гостът.

На срещата е станало видно, че не може да се преодолее съпротивата на световните производителите на фосилни горива и това няма да се случи преди те да си гарантират своя дял в следващата енергийна система, базирана на ВЕИ, каза Стойчев.

Европа ще продължи да инвестира в енергийния преход на Африка, като обявеният фонд от 1 млрд. евро от ЕС трябва да отиде за развитие на местния човешки капацитет, който да развива местния растеж, смята Стойчев.

"Всички очакваме, че Африка ще може да се справя със собствените си проблеми сама; допускам, че това е част от опита на ЕС от страхове от увеличаване на миграционните вълни към европейските страни в случай, че условията за живот в африканските страни продължават да се влошават", каза доцентът.

Индия и Китай трябва да осъзнаят, че моделът им на фабрики на планетата не е устойчив и трябва да поемат повече ангажименти към промяна на собствените си икономики. Натискът към тези страни е не толкова финансов, колкото да предприемат мерки за намаляване на собствените си емисии. Проблемът за тях ще е как да постигнат това, докато запазят ръста на икономиките и генерирането на доход за своите населения, коментира Стойчев.

България трябва да престане с практиката да поставя фотоволтаици на терени за производства и на земи с променена категория. "Това няма никаква устойчивост и не води до преход, като дори застрашава процесите на водосбиране, чиято важност ще се увеличи с промените на климата", каза Стойчев.

Структурата на енергийната система и на формирането на енергийния микс на страната трябва да се обърне, тъй като в момента е в услуга на големите доставчици на ток, допълни експертът.

Според него е необходима значителна законодателна промяна, която да гарантира, че похарчените европейски, държавни и частни средства за фотоволтаици ще направят отделната единица - сграда, фирма и т.н. - колкото се може по-енергийно ефективна. Само така тя ще започне да има по-малка нужда от въглищната енергия.

С последователните усилия на поредица български правителства страната ни може да стане домакин на COP29, което ще ни даде възможността да поставим въпроси, които са по-важни за нас, като проблемите в Дунав, Черно море и на Балканите.

Какво още беше решено на COP27 може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria