Антиамериканският сърбеж на Европа

В Европа е станало студено, икономиката се задъхва, а местните жители стават неспокойни. Има само един отговор: Вината е в Америка.

Посочването на другата страна на Атлантическия океан отдавна е любима тактика за отклоняване на вниманието на европейските политически елити, когато нещата на континента започнат да стават опасни.

Независимо дали става дума за войната в Украйна (Вашингтон не трябваше да разширява НАТО), природните бедствия (твърде много американски джипове, които подхранват изменението на климата) или за упадъка на френския език като лингва франка (безкултурен Холивуд), Америка неизбежно е виновникът.

В най-новата част на тази досадна традиция европейските официални лица се опитват да обвинят алчните американци за сегашното състояние на континента, обвинявайки ги, че поставят могъщия долар над всичко, като са паднали толкова ниско, че дори са се възползвали от войната в Украйна.   

"Факт е, че ако погледнете трезво, страната, която печели най-много от тази война, са САЩ, защото те продават повече газ и на по-високи цени, и защото продават повече оръжия", изпусна се високопоставен европейски служител пред колегите ми миналата седмица, пише в анализ Матю Карничниг*, главен кореспондент на POLITICO за Европа.

Трезвостта обаче не е качество, което спокойно може да се припише на анонимния обвинител.

Като оставим настрана факта, че Украйна щеше да се разпадне преди месеци, ако САЩ не се бяха намесили, прякото въздействие на войната на Русия върху американската икономика, която е на стойност 26 трилиона долара, от продажбата на природен газ и оръжия е капка в кофата.

От една страна, САЩ изнасят по-малко от 10 % от производството си на природен газ. През 2021 г. стойността на този износ е била около 27 млрд. долара. Макар че европейците разбираемо са разстроени, че цените на природния газ при тях са четири пъти по-високи от тези в САЩ, никой не им е казал да се направят зависими от руския газ или да изключат перфектно функциониращите атомни електроцентрали (всъщност Вашингтон години наред им казваше да не го правят).  

Обвинението в предполагаемо военно облагодетелстване от оръжия е не по-малко голословно. От около 30-те милиарда долара военна помощ, която САЩ са предоставили досега на Украйна, по-голямата част от оборудването е дарено.  

Политическата съпротива в няколко европейски държави срещу износа на оръжие допълнително спъна оръжейната индустрия в региона.

Да вземем за пример основния боен танк Leopard 2, произвеждан от германската компания Krauss-Maffei и смятан от мнозина за най-добрия в света. Въпреки тази репутация германците загубиха от Южна Корея, когато съюзникът на НАТО Полша наскоро поръча близо 1000 нови танка. Докато цената е един от факторите, политическата несигурност е друг, според лице, запознато с решението, позовавайки се на решението на Берлин да блокира продажбата на излезли от употреба бойни машини на пехотата и бойни танкове на Украйна.

Основният проблем на Европа в наши дни, когато става въпрос за САЩ, е свързан с набор от зелени субсидии, въведени от администрацията на Байдън, които облагодетелстват американските компании.

Един от най-важните приоритети на френския президент Еманюел Макрон по време на държавното му посещение във Вашингтон тази седмица ще бъде да отслаби разпоредбите в Закона за намаляване на инфлацията (IRA) на Байдън - мащабна законодателна инициатива, обхващаща всичко - от климата до здравеопазването. Европейските официални лица го описват като превъплъщение на закона Смут-Хоули - каталог от тарифи във Вашингтон, въведен през 1930 г., който историците обвиняват за задълбочаването на Голямата депресия.  

Европейците се опасяват, че щедрите субсидии "Произведено в САЩ" ще подкопаят тяхната промишленост и заплашват с търговска война.

Неудобната истина обаче е, че европейците изпитват трудности да накарат собствените си компании да инвестират у дома, тъй като правителствата наблягат повече на субсидирането на сметките за газ на домакинствата, отколкото на подпомагането на промишлеността в региона да преодолее кризата.  

"Европа не е конкурентоспособна по отношение на разходите в много области, особено когато става въпрос за разходите за електричество и газ", заяви Томас Шефер, който ръководи марката Volkswagen, в публикация в социалните мрежи, в която заклейми индустриалната политика на Европа.

"Ако не успеем бързо да намалим цените на енергията в Германия и Европа, тогава инвестициите в енергоемки производства или за нови заводи за акумулаторни клетки в Германия и в целия ЕС вече няма да са осъществими", каза той.

И все пак, попитайте в правителствения квартал на Берлин какво всъщност спъва германската икономика в наши дни и отговорът ще бъде ясен.

"САЩ провеждат мащабна индустриална политика с протекционистични тенденции", заяви Ларс Клингбайл, съпредседател на социалдемократите на германския канцлер Олаф Шолц, пред Die Welt миналата седмица. "Не би трябвало икономическата политика на САЩ да е насочена срещу нас, европейците."

Тъжната действителност е, че администрацията на Байдън вероятно дори не е взела предвид Европа, когато е взела решение за субсидиите.

Този факт сам по себе си би трябвало да накара европейците да се замислят.

Проблемът не е в това, че Европа няма значение за САЩ, а по-скоро в това, че тя не е толкова важна, колкото европейците биха искали да вярват.

Що се отнася до иновациите, Европа е пустиня. Няма европейски Apple, Google или Tesla. Всъщност пазарната стойност на Tesla е четири пъти по-висока от цялата германска автомобилна индустрия.

Ето защо е трудно да не заключим, че обвиненията на Европа всъщност са свързани с нещо друго - завист.

Въпреки политическите разногласия в Америка, страната никога не е била по-силна от гледна точка на военната си мощ и икономическия си потенциал.

Междувременно Европа стана по-зависима от САЩ, отколкото е била от времето на Студената война насам - обстоятелство, което подхранва както недоволството, така и играта на обвинения.

В Германия беше издадена книга със заглавие "Ами, време е да си тръгваме!". (Ами е немски жаргон за американците) се превърна в бестселър. Авторът е Оскар Лафонтен, бивш министър на финансите, който някога е ръководил социалдемократите, преди да скъса с партията.

"Трябва да се освободим от опеката на САЩ", пише Лафонтен, описвайки Америка като корен на най-голямото зло и заявявайки, че Европа трябва да проправи свой собствен път.

Съдейки по изминалия век, европейците биха постъпили разумно, ако го пренебрегнат и приемат, че само те самите са виновни за сегашното си неразположение.

*Матю Карничниг е главен кореспондент на POLITICO за Европа, базиран в Берлин. Той се присъединява към изданието през 2015 г. от Wall Street Journal, където прекарва 15 години на различни позиции като репортер и редактор в САЩ и Европа.