Какъв е най-лошият сценарий за енергийната криза в Европа?

Германски енергийни експерти разкриха най-лошия сценарий за Европа през предстоящата зима. Според тях днес почти няма възобновяема енергия, а ниските температури ще доведат до влошаване на енергийната криза. Това пише Хавиер Блас за Блумбърг.

Добрата новина е, че през последните три месеца цените на енергията са се понижили значително. Цената на природния газ е спаднала до около 135 евро за мегаватчас от върховата си стойност от 350 евро през август. Цените на електроенергията в Европа са намалели повече от два пъти за същия период. Освен това благодарение на топлата есен Европа успя да намали значително потреблението на газ, като напълни почти докрай хранилищата.

И все пак. Цените на газа и електроенергията все още са прекомерно високи в сравнение със средните исторически стойности. Дори и след намаляването им, газът е четири пъти по-скъп, отколкото е бил между 2000 и 2020 г., а електроенергията - десет пъти по-скъпа. Кумулативното въздействие на горепосочените фактори също е важно. Това не е само височината на цените, но и продължителността на тенденцията. Изглежда, че сегашните високи разходи няма да изчезнат скоро.

Най-големият проблем с мантрата "най-лошото е отминало" е, че зимата тепърва започва. Метеорологичната започна на 1 декември, а астрономическата чака 21 декември. Предстоят повече от сто от най-студените дни в годината. И никой не знае дали сезонът ще бъде редовен, топъл или нереално студен, предава БГНЕС.

Слушайте спекулантите на енергийния пазар - всички се притесняват от област на високо атмосферно налягане над Гренландия, която може да блокира атлантическите бури и да прокара мразовит въздух от високите географски ширини в Европа, предизвиквайки мразовити и безветрени дни, които да затруднят пазарите на електроенергия. Други смятат, че заплахата е преувеличена, и очакват няколко атлантически бури да ударят континента, което ще увеличи генерирането на вятър и ще задържи температурите по-близо до средните.

Проблемът е, че енергийните пазари са твърде "свити" и вече изстрадалата Европа е само на няколко градуса по Целзий или на няколко безветрени дни от недостиг на енергия, необходима за оцеляване през зимата. Макар че символът на енергийната криза е газът, който Русия спря, все пак съм по-загрижен за електроенергията.

Все още съществува голям риск потребителите да бъдат помолени да намалят търсенето. Вероятността от локални прекъсвания на електрозахранването остава голяма, особено във Франция, Финландия, Ирландия и Швеция. В зимната прогноза, публикувана миналата седмица, Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) заяви: "Ситуацията тази зима ще бъде критична, но управляема". Някак си не изглежда най-лошото да е зад гърба ни.

Миналата седмица беше направен преглед на възможността за криза през следващите месеци. В цяла Европа почти няма вятър и електрическата мрежа трябва да разчита на газови електроцентрали, а Германия - на въглища. В миналото френската ядрена индустрия щеше да се активизира и да започне да изнася електроенергия за всички желаещи. Но много от реакторите в страната бяха спрени от експлоатация за ремонт, което допълнително "стесни" пазара и доведе до скок на цените на електроенергията.

В скандинавските страни средната седмична цена се повиши до 318 евро за мегаватчас, което я нарежда на трето място в класацията на рекордите за всички времена.

Поради слабите ветрове Германия пусна в експлоатация електроцентрали, работещи с въглища. Миналата седмица тя е произвела 40% от електроенергията си от тях, замърсявайки околната среда толкова, колкото и затъналите във въглища страни като Индия и Южна Африка. Не беше особено студено и нищо не се развали.

Отсега нататък най-страшният сценарий е това, което германската енергийна индустрия нарича "Dunkelflaute", което буквално означава мрачен период с минимална вятърна и слънчева енергия и високо търсене поради ниските температури. Ако удари Европа - което според някои търговци и метеоролози е особено вероятно през тази или следващата седмица - регионът ще бъде блокиран. Мрежовите компании вероятно ще поискат от потребителите да намалят потреблението, за да избегнат прекъсвания.

Ако това не е достатъчно, има още две причини за моята загриженост относно енергийната криза в региона.

Една от тях е, че Европа е похарчила 700 млрд. евро за субсидии, за да поддържа цените на дребно на електроенергията и газа под пазарните нива. Като цяло домакинствата и малките бизнеси оцеляха в кризата досега, защото правителствата ги предпазиха от повечето разходи. Но субсидиите не могат да продължат вечно. Играта си заслужава само ако обещава победа над руския президент Владимир Путин, но при всички случаи в бъдеще ще се наложи да се покрие дългът чрез повишаване на данъците.

Друга причина: цените, макар и по-ниски от тези през юли и август, остават достатъчно високи, за да унищожат производствения сектор. Когато в края на февруари Русия започна войната в Украйна, много служители се подготвиха за шестседмична енергийна криза. Скоро разбраха, че шестте месеца ще са минимума, а сега се опасяват, че ще се проточи шест години.

Миналата седмица Томас Шефер, един от най-високопоставените ръководители във Volkswagen AG, повдигна публично въпрос, който много други бизнесмени и политици са повдигали само на четири очи. "Европа е неконкурентоспособна по отношение на цените в редица области, особено що се отнася до цената на електроенергията и газа", каза той и предупреди, че ако цените на енергията не бъдат намалени бързо, инвестициите ще бъдат "практически нежизнеспособни".

Какво имаме: цените остават високи, континентът зависи от времето, разходите за субсидии нарастват с неустойчиви темпове, а компаниите говорят за деиндустриализация. Можете да ме наречете песимист, но не съм съгласен, че най-лошото е отминало. Защото съвсем не е така. /БГНЕС