Много от активните съставки в лекарствата са от Азия

В края на декември миналата година имаше логистични проблеми, недостатъчно производство, нарушения на производствения цикъл и едновременно с това свръхпотребление на целия континент, а и в целия свят в Северното полукълбо, на антибиотици. Това стана причина за прекъсване на доставките и доведе до временен недостиг, който считано към момента може да се каже, че е преодолян. Към днешна дата в България е доста по-спокойно, а многократни бяха и уверенията от министерството на здравеопазването, че са осигурени допълнителни доставки. Това каза Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

Остава умерено проблемно едно от активните вещества сред антибиотиците и това е във фокуса на европейските усилия, посочи Маринкова.

"Най-сериозни и най-дълготрайни са проблемите с инхалаторните продукти за деца вентолин и пулмикорт. Там наблюдаваме недостатъчен внос от много дълъг период от време заради невъзможност да се произведе достатъчно количество, което да обезпечи свръхпотреблението. Много рязко е нараснало потреблението в домашни условия, което преди години не се наблюдаваше. Но се полагат много усилия и получихме информация, че ще бъдат осигурени  и генерични продукти, като се надяваме с преминаването на острия респираторен сезон и този казус да спре да тревожи най-вече родителите”.  

Що се отнася до лекарствата за лечение на високо кръвно налягате, събеседникът подчерта, че в България не е имало проблем с недостига им за разлика от други европейски държави и трябва да се поздравим, че сме една от държавите производители на лекарства.

"В България не сме имали сигнали за недостиг от групата на лекарства за лечение на високо кръвно налягане и други състояния в сърдечно-съдовото здраве”, каза Маринкова.  

Над 65% от проблемите, свързани с недостиг на лекарства, се дължат на производствени причини, които са свързани със свръхконцентрацията на производството в Китай и в Индия.

"България е производител на лекарства и се явява отчасти защитена, но пък много от активните съставки също идват от Азия”, посочи експертът.

Коментирайки качеството на лекарствата, събеседникът отбеляза, че е факт, че Европейският съюз е регионът с най-завишени критерии за качество на продуктите, включително и допълнено от системата за верификация, която гарантира, че до пациента няма да достигнат фалшифицирани лекарства.

"Европейският пациент е двойно защитен от една страна от високите лабораторни стандарти за качество на лекарствата и на второ място от допълнителна проверка, която се прави на всяка опаковка на лекарства по лекарско предписание за това, че продуктът е автентичен и е напълно безопасен за пациентите”.  

Може да успокоим пациентите, че ситуацията с доставките в България, чрез усилията на целия сектор на лекарство-снабдяване, беше нормализирана. Производителите осигуриха допълнителни количества, а паралелният внос допълни две от най-критичните продуктови линии, сподели Маринкова.

Събеседникът изрази притеснението си от това, че в последните дни вниманието се е пренасочило от основния проблем, който е недостатъчният внос поради производствени нарушения и свръхпотребление, към една тема, която многократно се вади от скрина като лесна мишена, а именно паралелният износ.

„Предложиха се промени, които да го ограничат, макар да е ясно, че нито един от проблемите, които коментирахме, не се дължи на износ. Подобни промени няма да доведат до никакво решение за пациентите”, категорична бе Маринкова.

Какви мерки се предприемат срещу недостига на лекарства в България и ще се забрани ли износът им?

Вижте целия разговор във видеото на Bloomberg TV Bulgaria