Франсоа Оланд: Путин е радикално рационален човек

Владимир Путин е "радикално рационален" лидер, който залага на това, че западните страни ще се уморят да подкрепят Украйна и ще се споразумеят за изгоден за Русия край на конфликта, заяви бившият френски президент Франсоа Оланд пред "Политико".

Оланд, който изпълняваше длъжността от 2012 г. до 2017 г., има богат опит от първа ръка с Путин. Той водеше преговорите с руския лидер, заедно с бившия германски канцлер Ангела Меркел, в рамките на т.нар. нормандски формат през 2014 г., след като Москва анексира Крим от Украйна и подкрепи проруските сепаратисти в региона на Донбас.

Но тези усилия за диалог се оказаха безплодни, разкривайки Путин като лидер, който разбира само от езика на силата, поставяйки под съмнение всички по-късни опити за преговори - включително спорните самостоятелни усилия, водени от настоящия френски президент Еманюел Макрон, каза Оланд в интервю.

"Той (Путин) е радикално рационален човек или рационално радикален човек, както ви харесва", каза бившият френски лидер, когато беше попитан дали Путин може да се опита да разшири конфликта отвъд Украйна. "Той има свои собствени разсъждения и в тези рамки е готов да използва сила. Той е в състояние да разбере само динамиката (на силата), която ние сме в състояние да създадем срещу него".

В навечерието на годишнината от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари Оланд добави, че Путин ще се опита да "затвърди успехите си, за да стабилизира конфликта, надявайки се, че общественото мнение ще се умори и че европейците ще се уплашат от ескалация, за да повдигне на този етап перспективата за преговори".

Но за разлика от времето, когато той беше на власт и Париж и Берлин водеха преговорите с Путин, този път посредническата задача вероятно ще се падне на Турция или Китай - "което няма да е успокоително за никого", каза Оланд.

Макрон, който беше министър на икономиката на Оланд, преди да напусне правителството му и да спечели президентския пост през 2017 г., сам се опита да води дипломация с Русия, като проведе многобройни разговори на четири очи с Путин както преди, така и след инвазията му в Украйна.

Но контактите не доведоха до ясни резултати, предизвиквайки критики от страна на Украйна и източноевропейците, които се противопоставиха и на думите на Макрон, че Русия ще изисква "гаранции за сигурност" след края на войната.

Оланд се въздържа от критика към своя наследник за контактите с Путин. Имало е смисъл да се говори с Путин преди инвазията, за да "го лишим от всякакви аргументи или претексти", каза той. Но след "кратък период на несигурност" след инвазията "въпросът [за ползата от диалога] за съжаление беше решен".

Разочарованието от лидерството на Франция и Германия или липсата на такова по време на войната в Украйна засили аргументите, че властта в Европа се премества на изток в ръцете на страни като Полша, които най-категорично подкрепиха Украйна.

Президентът на САЩ Джо Байдън показа "образцова солидарност и напълно оправда ролята си в трансатлантическия съюз. Но дали утре, с друг американски президент и по-изолационистки настроен Конгрес или поне с по-малко желание за харчене, Съединените щати ще имат същото отношение? Трябва да убедим партньорите си, че Европейският съюз е свързан с принципи и политически ценности. Не бива да се отклоняваме от тях, но партньорството може да предложи и ценни и солидни гаранции за сигурност", добави Оланд.

Оланд беше един от най-непопулярните президенти на Франция, докато изпълняваше длъжността си, а рейтингът му беше едноцифрен. Но след като напусна Елисейския дворец, той се радваше на известно възраждане и сега е вторият най-популярен политик в страната след бившия министър-председател Едуар Филип, пет места преди Макрон - в съответствие с поговорката, че французите предпочитат своите лидери, когато те са на сигурно място извън властта.

Периодът на неговото управление беше изпълнен с кризи. Освен неуспешната дипломация за Украйна, Оланд ръководеше отговора на Франция на поредица от терористични атаки, заедно с Меркел ръководеше кризата с държавния дълг в Европа и се сблъска с масови улични протести срещу трудовите реформи.

По отношение на последния въпрос Макрон сега усеща част от жегата, която Оланд изпитваше през последните месеци на своето президентство. Повече от един милион френски граждани се включиха в шествия срещу планираната реформа на пенсионната система и се планират нови стачки. Оланд разкритикува плановете за реформа, която ще повиши възрастта за пенсиониране до 64 години, като лошо запланувани.

"Дали президентът е избрал правилния момент? Предвид поредицата от кризи и при повишената инфлация, французите искат да бъдат спокойни. Правителството предложи ли правилната реформа? Аз също не мисля така - тя се разглежда като несправедлива и брутална", каза Оланд. "Но сега, след като парламентарният процес е задействан, изпълнителната власт ще трябва да постигне компромис или да поеме риска да стигне докрай и да повиши нивото на гнева".

Забележителна разлика между него и Макрон е качеството на френско-германските отношения. Докато Оланд и Меркел се постараха да демонстрират форма на политическо приятелство, при Макрон двете страни са в явни противоречия.

"В тези моменти, когато всичко се определя наново, френско-германската двойка е незаменимото ядро, което гарантира сплотеността на ЕС. Но е необходимо да се предефинира приносът на двете страни и да се поставят нови цели - включително за европейската отбрана", заяви Оланд.

"Не става въпрос за това да се виждаме по-често или да говорим по-открито, а да вземем предвид новата ситуация, защото ако тази работа не бъде свършена и ако тази политическа основа не е сигурна, и ако неразбирателствата продължават, ще имаме не само двустранни разногласия между Франция и Германия, а Европейски съюз в застой", каза той и добави, че "се надява" неотдавнашната френско-германска среща на върха да е "изчистила неразбирателствата".

Лидерът на социалистите отправи и критики към Макрон за начина, по който той се опитва да обедини европейците за твърд отговор на Закона на Байдън за намаляване на инфлацията (IRA), който предлага големи субсидии на американската зелена индустрия. Няколко държави от ЕС се обявиха против плановете, изтъквани от Париж, за създаване на "Закон за купуване на европейски стоки" и за набиране на нови средства в подкрепа на промишлеността на ЕС.

Друг проблем, който тресе европейската политика напоследък, е корупционният скандал "Катаргейт", в който настоящи и бивши членове на ЕП, както и лобисти, са обвинени, че са вземали пари в замяна на влияние върху работата на Европейския парламент в полза на Катар и Мароко.

Оланд припомни, че собствената му администрация е била засегната от скандал, когато неговият министър е бил уличен в лъжа относно швейцарски банкови сметки, които не е разкрил пред данъчните власти. Скандалът доведе до създаването от Оланд на Висшия орган за прозрачност на публичния живот (Haute autorité pour la transparence de la vie publique) - независим орган, който проверява държавните служители и има право да сезира прокуратурата за евентуални нарушения.

"Сега е подходящ момент ЕС да последва този пример и да създаде свой собствен независим етичен орган", каза Оланд.

"Мисля, че това е добра институция, която би имала роля в Брюксел", каза той. "Някои държави ще бъдат изцяло "за", защото почтеността и прозрачността са част от техните основни ценности. Други, като Полша и Унгария, ще видят предизвикателство към суверенитета си", допълни той.