Всички нови сгради в ЕС от 2028 година - с нулеви емисии

Всички нови сгради в Европейския съюз от 2028 година ще трябва да с нулеви емисии. Това обясниха евродепутатите Радан Кънев и Цветелина Пенкова в предаването "Брюксел 1" по телевизия Bulgaria ON AIR.

Кънев обясни, че новото строителство трябва да бъде с най-висок клас на енергийна ефективност, защото еспертите са единодушни, че ни предстои поне десетилетие несигурност на енергийния пазар.

"Енергийна ефективност и увеличаване на енергийния клас означава за домакинствата близо 50% намаляване на разходите за сметки. Има нови изисквания за новото строителство, те включват освен по-добра изолация, различни отоплителни и охладителни системи, по-нискоенергоемки уреди. Всичко това допринася за консумацията на по-малко енергия и има директно отражение върху нашите сметки. Когато говорим за реновиране на сгради, става въпрос за дълбоки ремонти, не само саниране, а цялостна подмяна на инсталациите и на системите в сградата. Това ще доведе до трайно занижаване на сметките за ток и ще повиши себестойността на жилищата", допълни Пенкова.

Относно финансирането на проектите стана ясно, че няма европейска програма, която да не предвижда част или, по решение на държавата членка, всички средства да бъдат инвестирани в енергийна ефективност.

"Но трябва да се включи държавата, трябва да се включи и частният финансов пазар, и тези хора, които не са енергийно бедни, да поемат част от тежестта с подходящи форми на заеми, а богатите да поемат 100% под формата на заеми. В момента в България 100%-ово грантово финансиране означава, че ще ни отнеме 700 години да реновираме сградния си фонд с това темпо. Най-важното е да се дефинира най-сетне енергийна бедност – хората, които са най-затруднени в покриване на енергийните си сметки, и те да получат 100%-овите грантове. Хората със средни нива на доходи да получат частично държавно подпомагане. А хората с високи нива на доходи сами да поемат тежестта с подходяща форма на финансов инструмент – нисколихвено кредитиране, гаранции за кредита", разясни Кънев.

Според Пенкова средствата приоритетно ще бъдат дадени на уязвимите и енергийно бедните домакинства, но затова трябва да има много ясна дефиниция за енергийна бедност. Това е единият аспект на проблема. Другият е, че трябва да започнем от най-ниско енергийно ефективните сгради, затова отново са нужни регистри на енергийния клас, а такива няма не само в България.

На въпрос дали най-ниско енергийно ефективните сгради в България са панелните жилища Кънев обясни, че  определянето на класовете на сградите е национално решение: "Животът на голяма част от панелните сгради е към края си, а може би дори са го надживяли. Как се прави тази реновация, която досега се правеше, защото тук става въпрос за приключване на определения живот на дадена сграда и дали само опаковането може да удължи нейния живот?".

По думите му и в Европа хората с най-ниски доходи живеят в сгради с най-ниска ефективност – най-бедните плащат най-високи сметки за енергия. "Изключително голям процент от уязвимите хора в България са пенсионери, които живеят в малък град или село в еднофамилна сграда. Те поемат огромна тежест от това, което се случва на енергийните пазари. Градското население веднъж е субсидирано през цената на тока, втори път през цената на парното и получава безплатно реновиране на сградите си. Това е много превратно понятие за социална справедливост. Трябва да се започне от най-ниско енергийно ефективните, което е инженерна задача на общините и да се започне от хората с най-ниски доходи", коментира евродепутатът пред Милена Милотинова

Процесът трябва да продължи до 2028 г.  Приоритетно средствата да се насочат към най-уязвимите и най-енергийно бедните. За жалост, най-уязвимите домакинства живеят в най-ниско енергийните жилища и средствата ще бъдат насочено първоначално безвъзмездно само към тях, каза Пенкова.

"Дефиницията на дълбока реновация е подобряване с 60% енергийната ефективност на една сграда. Санирането в момента води до около 10-15%. Правят се подобрения и в посока на панелните сгради, за да не се създава излишна паника. Когато се правят всички тези реновации, се правят и оценки до каква степен какви други подобрения са необходими. Строителния сектор в България е много напред по отношение на взаимоотношенията с европейските си партньори, технологии, които се прилагат в тези ремонти, също така те детайлно следят всички изисквания, които се обсъждат на ниво Европа. Нямам никакви опасения, че строителният бранш е подготвен за тези нови изисквания. И тези, които строят нови сгради, и тези, които се занимават с ремонтните дейности", завърши тя.