ЕК поиска България да спре помощите за тока за бизнеса

Европейската комисия представи днес оценки и препоръки за икономиките на страните от ЕС. Комисията е извършила задълбочена оценка в 16 страни, като отчита, че в България и още 14 държави не се изпълняват изискванията за дефицита.

ЕК отправя три препоръки към нашата страна. Първата е да се прекратят мерките за енергийна подкрепа, предвидени до края на годината, като спестените средства се насочат към намаляване на държавния дефицит. Ако ръстът на цените на възобновяемата енергия наложи мерки за подкрепа, нашата страна следва да осигури помощ за уязвимите домакинства и дружества, като същевременно поддържа мерки за спестяване на енергия. От нашата страна се очаква да осигури разумна фискална политика, особено с ограничаване на номиналното увеличение на национално финансираните нетни първични разходи догодина до не повече от 4,6 на сто.

Според комисията е необходимо запазване на национално финансираните публични инвестиции и гарантиране на ефективното усвояване на безвъзмездните средства от плана за икономическо възстановяване от пандемията и други фондове на ЕС, особено за насърчаване на прехода към цифровизирана и природосъобразна икономика. След 2024 г. от нашата страна се очаква да продължи да следва средносрочна фискална стратегия за постепенна и устойчива консолидация, съчетана с инвестиции и реформи, водещи до по-висок устойчив растеж, за постигане на разумна средносрочна фискална позиция, пише в документа.

Втората препоръка е за осигуряване на ефективна управленска структура за бързо изпълнение на плана за икономическо възстановяване. България е насърчена да продължи с бързото изпълнение на програмите по политиката на сближаване.

Третата препоръка предвижда намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и ускоряване на прехода към чиста енергия с по-бързото въвеждане на възобновяемите енергийни източници, заедно с възможности за съхранение на произведената от тях енергия. Нашата страна следва да подобри електропреносната мрежа. Препоръчва се България да продължи усилията за увеличаване на свързаността с енергийните мрежи на съседните страни. Комисията очаква да се ускори санирането на сградите, да се въведат насочени към бъдещето решения при централното отопление и градския транспорт, да се ускори развитието на железопътната инфраструктура. Комисията очаква повишени политически усилия за предоставяне и придобиване на умения, необходими за прехода към по-чиста икономика.
В България след свиване от 4 на сто през 2020 г., икономиката е нараснала със 7,6 на сто през 2021 г. и с 3,4 на сто миналата година. Очаква се ръст от 1,5 на сто през тази година и 2,4 на сто догодина. Растежът тази година е воден главно от личното и общественото потребление, се посочва в документа. Икономическата дейност през 2021 г. се върна на годишното си равнище от 2019 г., отчита комисията.

При средносрочното състояние на бюджета, включително инвестициите, се отчита, че държавният дефицит се е увеличил от 3,8 на сто през 2020 г., на 3,9 на сто от БВП през 2021 г., преди да се понижи до 2,8 на сто миналата година. Предвижда се той да бъде 4,8 на сто от БВП през тази и следващата година. /БТА, Николай Желязков/