Китай заплашва зеления преход на Европа, ескалира търговската битка

Решението на Китай да ограничи износа на критични минерали ще удари критични сектори в усилията на Европейския съюз да декарбонизира икономиката си и демонстрира ограниченията на западните стремежи да измести веригите за доставки извън обсега на политиците в Пекин.

Китай е най-големият световен производител на двата минерала, галий и германий, които ще бъдат обект на ограничения за износ следващия месец и които са от решаващо значение за индустрията на полупроводниците, телекомуникациите и електрическите превозни средства. ЕС получава 71% от своя галий от Китай и 45% от своя германий.

Този ход идва седмици след като ЕС разкри нова стратегия за икономическа сигурност, която целѝ надзор върху износа на критични технологии и може да ограничи изходящите инвестиции в името на националната сигурност. Предложението е част от нарастващия натиск в рамките на блока за укрепване на инструментите за сигурност, тъй като страни като Китай и Русия все повече използват търговията и контрола на критични линии за доставки за постигане на политически и дори военни цели.

"Действието на Китай е ярко напомняне за това кой има надмощие в тази игра“, каза в интервю Симон Талиапиетра, изследовател в мозъчния тръст Bruegel в Брюксел. „Суровата реалност е, че на Запада ще му трябва поне десетилетие, за да намали риска от веригите за доставка на минерали в Китай, така че това наистина е асиметрична зависимост.“

ЕС получи труден урок, когато Русия нахлу в Украйна миналата година, предизвиквайки нарастваща инфлация и опасения, че цели индустрии може да се сринат, докато блокът се втурна да търси нови доставки на петрол и газ. Държавите-членки на блока бяха разкъсани как да отговорят на Москва, като някои страни разчитаха твърде много на евтиния руски суров петрол и газ.

Същата динамика се проявява и в политиката на ЕС спрямо Китай, като някои нации не желаят да изложат на риск търговските си отношения с втората по големина икономика в света.

Потребителският пазар на Китай на стойност 6,8 трилиона долара е критична дестинация за европейския износ на автомобили, фармацевтични продукти и машини. Германските автомобилни производители Volkswagen AG, Mercedes-Benz AG и Bayerische Motoren Werke AG са построили десетки фабрики в Китай и трите производителя сега продават повече превозни средства в Китай, отколкото на всеки друг пазар.

САЩ настояха Европа да заеме твърда линия с Пекин, а президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен твърди, че блокът трябва да „намали риска“ от Китай, но без пълно „отделяне“.

ЕС стартира своя Закон за критичните суровини през март, за да облекчи финансирането и разрешаването на нови проекти за добив и рафиниране и да сключи търговски съюзи, за да намали зависимостта на блока от китайски доставчици. САЩ и Европа също се стремят да създадат „клуб на купувачите“, за да сключват сделки за доставки и инвестиционни партньорства с нациите производители.

„Свидетели сме на много умишлено втвърдяване на цялостната стратегическа позиция на Китай от известно време и сега това е съпроводено от засилване на все по-настоятелни действия“, каза фон дер Лайен в политическа реч по-рано тази година. „Точно както Китай засили военната си позиция, той също така засили политиките си на дезинформация и икономическа и търговска принуда.“

А държавите-членки предприемат още по-строги мерки. Холандското правителство обяви миналата седмица мерки, които ще попречат на ASML Holding NV - компания с почти монопол върху машините, необходими за производството на най-модерните полупроводници - да продаде част от оборудването си на Китай.

Жалба в СТО

Комисията може да се изправи срещу новите експортни ограничения на Китай чрез процедури за уреждане на спорове в базираната в Женева Световна търговска организация.

Такъв спор обаче може да отнеме години, докато си проправи път през частично нефункциониращия орган за уреждане на спорове на СТО. Освен това твърдението на Китай, че мерките са необходими за националната сигурност, може да отвори вратичка в СТО, която позволява на правителствата да предприемат „всякакви действия, които считат за необходими за защитата на своите основни интереси в областта на сигурността“.

Но по-непосредствено за ЕС ескалацията на напрежението може да застраши способността на блока да трансформира икономиката си, за да стане по-екологична.

Ходът на Китай идва, когато ЕС предприема безпрецедентна реформа за премахване на въглеродните емисии в цялата си икономика, от производството на енергия до селското стопанство и транспорта. Зелената сделка, чиято цел е регионът да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г., ще изисква достъп до огромни количества критични материали, използвани във всичко - от слънчеви панели до електрически превозни средства.

"Европа днес до голяма степен зависи от Китай за набор от чисти технологии и критични компоненти, така че ескалацията на тези напрежения със сигурност може да направи зеления преход на Европа по-неравен“, каза Талиапиетра.

Целият анализ на сойта на Bloomberg TV Bulgaria