МВФ с лоши съвети за климата: Препоръчва на нациите да не бъдат бедни

Ако сте наели финансов съветник и първата мъдрост за вас е била „Спрете да бъдете бедни“, тогава вероятно ще уволните този съветник. А междувременно семейството на съветника ви дължи цяло състояние. Това е донякъде как развиващите се нации трябва да се чувстват към МВФ в момента.

Международният валутен фонд и Световната банка провеждат своите годишни срещи тази седмица в Маракеш, Мароко. Преди тях МВФ публикува документ, в който твърди, че страните трябва да балансират борбата с изменението на климата - скъпо начинание, поне в началото - с избягването на дълга. Може да не изглежда като ужасен съвет, но пренебрегва някои усложнения от реалния свят.

От една страна, ключова съставка в тайната формула на МВФ за преодоляване както на изменението на климата, така и на дълга е чисто и просто повишаване на данъците. МВФ предлага на правителствата да поставят висока цена на въглеродните емисии, за да увеличат приходите, от които се нуждаят, за да се справят с изменението на климата, без да "оберат банката". Скъпите въглеродни емисии, заедно с други регулаторни стимули, ще привлекат частно финансиране и ще вдъхновят компаниите да инвестират в намаляване на емисиите си, казва МВФ, спестявайки на правителствата по-голямата част от разходите за екологизиране.

Голям, очевиден проблем с този трик е, че повишаването на цените на въглеродните емисии, макар и абсолютно правилното нещо, често е политически токсично. Това е особено вярно за САЩ, които оставиха 754 милиарда долара потенциални данъчни приходи от изкопаеми горива миналата година, изчисли наскоро МВФ. Това е огромна субсидия за индустрията, възлизаща на повече от 10% от световните 7 трилиона долара общи субсидии за изкопаеми горива.

Премахването на тези пищни, ненужни бонуси наистина би възстановило много приходи, които биха могли да изиграят голяма роля в борбата с изменението на климата и избягването на дълговете. Но ако водещата икономика в света откаже да го направи, тогава колко нетърпеливи трябва да бъдат бедните икономики да скочат върху тази граната? И колко приходи всъщност биха могли да съберат, ако го направят?

Говорейки за дълг, развиващите се страни вече имат твърде много от него, често срещу прекомерни лихви. Само плащанията за обслужване на дълга на най-бедните страни в света са нараснали до 70 милиарда долара миналата година, според скорошна оценка на института "Брукингс". За да представим това число в перспектива, помислете, че развитите страни са обещали да дават 100 милиарда долара годишно на тези нации за борба с изменението на климата. Развиващите се страни харчат 70% от тази сума само за лихвени плащания. Може би тази сума в крайна сметка се процежда към борбата с изменението на климата, но трябва да има по-добър начин.

Всъщност има: напредналите икономики и Китай - който продължава да се обявява за развиваща се нация и следователно освободен от отговорностите на развитата нация - могат да помогнат чрез опрощаване или преструктуриране на тези дългове. Ако кредиторите се противопоставят на изчистването на дълговете, тогава те трябва поне да опитат алтернативи като замяна на дълг срещу природа, при която заемите се опрощават, ако ползите отиват към усилията за опазване на околната среда.

И ако опрощаването на дълга е изключено, тогава развитите икономики биха могли най-накрая да изпълнят обещанията си да помогнат на развиващия се свят да смекчи и да се адаптира към климатичните промени. Досега те никога не са изпълнили това обещание за годишна помощ от 100 милиарда долара, направено в Париж през 2015 г. На срещата по климата в Бон, Германия, миналата седмица, развитите нации успяха да съберат само 9 милиарда долара, за да допълнят програмата на ООН за зелен климатичен фонд. САЩ не са допринесли нито цент. Притеснително е да чуеш пазачите на глобалната икономика да подсмърчат за фискална отговорност, когато елитните нации, които ги финансират, не искат да изпълнят собствените си отговорности.

Междувременно частните финансисти, които според МВФ са толкова критични за развитите нации, са още по-разочароващи. Правителствата и банките за развитие последователно не успяват да привлекат частни пари с никъде близо до скоростта, на която някога са се надявали. Частните кредитори са склонни да се придържат към „страни със среден доход с относително благоприятна среда и нискорискови профили“, се казва в неотдавнашен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Докато напредналите нации са отговорни за по-голямата част от затоплящите планетата въглеродни емисии досега, развиващите се страни понасят тежестта на произтичащите от това катастрофи. Изменението на климата причинява 143 милиарда долара щети, свързани с времето по света всяка година, според скорошно проучване в Nature Communications. Разходите за такива бедствия са средно около 1% от БВП на година за бедните страни, в сравнение с 0,2% за богатите страни.

Хората в развиващите се страни имат същото право на безопасност и повишаване на жизнения стандарт като хората в развитите. Богатите нации твърдят, че искат чиста енергия да стимулира това развитие. Но това означава, че ще трябва да приемат повече от финансовата тежест за почистване на бъркотията, която са направили. Колкото и скъпо да изглежда това в краткосрочен план, дългосрочните разходи за бездействие ще продължат да растат.

Марк Гонглоф е редактор на Bloomberg Opinion и колумнист, отразяващ изменението на климата. Бивш управляващ редактор на Fortune.com, той е ръководил бизнес и технологичното отразяване на HuffPost и е бил репортер и редактор на The Wall Street Journal. Анализът е публикуван в Bloomberg TV Bulgaria