Калфин: Унгарското "не" за влизането ни в Шенген е изнудване

Във връзка с отпадането на допълнителния данък върху доставките на руски газ Унгария заяви, че ще оттегли възражението си срещу присъединяването на България към Шенген. Унгарското поведение беше чиста форма на изнудване и българският парламент не може да бъде поставен в условие да изпълнява приумици, на която и да е друга държава. Определено това не е един от най-достойните епизоди от въшнополитическите ни отношения. Това коментира Ивайло Калфин, бивш министър на външните работи и бивш вицепремиер в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.

"Очевидно е, че Унгария би предпочела България да не облага с данък преноса на руски газ, но е абсурдно той да бъде обвързан с членството в Шенген“, допълни той.

Унгария никога не е имала претенции към България, докато сега се противопостави, доколкото се иска единодушие на страните членки, а това е открита форма на изнудване, което има проблем със суверенните решения на България, посочи Калфин.

Заради австрийското настояване за България няма никаква перспектива да стане член на Шенген. Това, което предлага Австрия, е България да стои извън Шенген, като се облекчат някои от процедурите за въздушните пътувания. Принципната разлика е в това, че всяко следващо решение трябва да се взима с единодушие. Безспорно каквото и да е облекчение ще бъде от полза, но това не е влизане в Шенген и не решава въпроса с важните за България и от икономическа гледна точка сухопътни граници, смята Калфин.

Повече от 10 години България е готова за Шенген и е изпълнила всички ангажименти, които се поставят. Важно е да се отворят границите, защото това е част от смисъла на членството в ЕС - българските граждани да могат свободно да пътуват и България да се възползва от географската си ситуация, за да може целият пренос на стоки от Средиземно море към Дунава и Централна Европа да минат през България. Шенген и граничните проверки са една от пречките тези потоци на стоки да се насочат през България, заяви Калфин.

"Шенген винаги е била техническа процедура, за която България е готова отдавна, но ние всъщност сме жертва на вътрешнополитически дебати в някои страни членки“, каза гостът.

По отношение на еврозоната Калфин отбеляза, че България има интерес да влезе в нея, но подготовката не трябва да се случва само с изпълняване на макроикономическите фактори, а с изпълняване на изискванията, които не са формални за членство в еврозоната, но са важни за българската икономика. Това представлява т.нар. реална конвергенция, което означава производителността на българската икономика и равнището на доходите да са силно приближени до средните в еврозоната, за да може, когато има централна монетарна политика, провеждана от ЕЦБ, ефектите върху българската икономика да бъдат хармонични с останалите. Правителствата трябва да се замислят за ускоряване на наваксването, което имаме по отношение на доходи и конкурентоспособност.

По думите му все още имаме да извървим дълъг път и неговото минаване няма да стане само с вдигане на минималните доходи, а с повишаване на конкурентоспособността. Бизнесът трябва да има възможност да работи на по-голяма печалба и да плаща по-високи заплати.

Българският пазар на труда трябва да стане по-привлекателен като не само спре да губи работници, а и да започнат да се връщат обратно тези, които са заминали. Макроикономическите показатели са изключително важни, но те не изчерпват темата. За сравнение с Румъния, с която влязохме по едно и също време в ЕС, но тя вече далеч ни задминава. Това, което проработи при Румъния, е съдебната им система и борбата с корупцията. Освен това ясно проработи и държавната им политика свързана с насърчаване на инвестиции и с подобряване на инфраструктурата в Румъния, отбеляза Калфин.

"Това, което липсва на България за справяне с тези проблеми, е политическо желание за справяне с корупцията и силен обществен натиск, защото у нас сякаш то силно се е обезверило", смята Калфин.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria