Илхан Кючюк: ЕС да не разчита на чужди отбранителни способности

Променената глобална архитектура налага ЕС да преосмисли своята роля, защото съюзът не може да продължава да разчита на чужди отбранителни способности. Това е прекалено рисково и неясно. Глобалната роля на ЕС минава през изграждането на собствени капацитети на суверенитет, на независимост и отбранителни способности. Това заяви в интервю за БТА българският евродепутат от ДПС и вицепрезидент на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) Илхан Кючюк.

Наскоро Европейската комисия представи стратегия за развитие на европейското отбранително производство до 2030 г., в която се предлага страните членки да придобиват съвместно поне 40 на сто от военното оборудване до края на десетилетието.

Съгласно стратегията на ЕК до 2030 г. поне 35 на сто от европейската търговия със средства за отбрана трябва да бъде с европейско производство.

Другите две цели са половината бюджет за обществените поръчки в областта на отбраната в ЕС в следващите пет години да бъде насочен към европейско производство, а до 2035 г. този дял да достигне 60 на сто.

Според Кючюк ЕС трябва да развие собствени отбранителни способности и отбранителен продукт, който да остава на неговата територия. "Това са предизвикателства, за които визионерски трябва да работим през следващите мандати. Как да направим така, че ЕС да е независим, доколкото е възможно, и да създава свой собствен отбранителен потенциал, който да е различен от настоящия".

В реч пред Европейския парламент преди дни председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен застана зад предложението в следващата комисия да има еврокомисар по отбраната.

Кючюк приветства идеята и каза, че тя е от "изключително голямо значение".

"Днес европейската индустрия е ориентирана военно не защото ЕС го искаше, а защото предизвикателствата го налагаха. В краткосрочен план ЕС устоя. Създаде механизъм да подпомогне на Украйна и продължава да го прави в продължение на 2 години. Войната обаче ще има своите средносрочни и дългосрочни измерения, които са и финансови, и икономически, и социални. Тук ЕС още не е готов, защото той е изграден да отговаря на кризи, а не да ги превантира. Това е нова концепция, над която ЕС все повече се замисля и изгражда механизми - как да се превърне от структура, която реагира на кризи, в такава, която ги преварнтира и се изправя по-силна след тях", каза Кючюк.

Първите стъпки бяха направени по време на КОВИД пандемията, излизайки на финансовите пазари заедно като Съюза, и по отношение на войната в Украйна, където се видя, че ЕС е способен да се изправи като един, добави той.

Попитан как изграждането на общи отбранителни способности на ЕС би засегнало отношенията с НАТО, Кючюк отговори: "Това не са различни виждания за бъдещето на отбранителния съюз в Европа. Повечето от държавите (от ЕС) са част от НАТО. Но се вижда как в Изночна Европа сме консуматори на сигурност и произвеждаме определена техника, която е руска, изпраща се на територията на Украйна към днешна дата, но не се възползваме от иновациите и технологичното развитие, което го има в Западна Европа".

Тук наблюдаваме още един дисбаланс, който съществува, обясни евродепутатът. "Едни произвеждат високотехнолотични продукти, създават работни места и генерират висок брутен вътрешен продукт, а други са консуматори на сигурност, произвеждат, но не толкова високотехнологични продукти, и респективно тяхната конкурентоспособност в рамките на общия съюз изостава".

На нас са ни нужди и двете неща – изграждане на собствен капацитет, но и изравняване на продуктивността на ниво ЕС, препоръчва евродепутатът.

Запитан как България би могла да развие военнопромишления си комплекс, Кючюк казва, че ние не се възползваме в максимална степен от възможностите за европейско финансиране.

Финансирането "трябва да бъде насочено към технологично развитие, към развойна дейност и това да произвеждаме продукт, който е с висока добавена стойност. Това е нещото, над което трябва да се концентрираме, особено на фона на променената европейска архитектура", апелира той.

По думите му в ситуация на преразпределение на световните търговски потоци, на прекъснатите вериги след пандемията, сега пътят на доставките се променя и Източна Европа играе ключова роля в този процес.

"Унгария и Полша са в огромно съревнование кой да привлече повече инвестиции. Тук е и мястото на България, защото ние имаме и традициите, и свързаността, особено като регион, който разбира и Балканите, и предизвикателствата в Черноморието. Ние може да имаме много особено място в осигуряването на тази архитектура на европейската сигурност, съчетана с новата индустриална политика на Съюза", каза още Кючюк.