Донахю увери: Въвеждането на еврото ще отвори огромни възможности пред българската икономика

България може да бъде част от еврозоната догодина – увереност в успешното присъединяване на страната ни към единната европейска валута изрази лидерът на Еврогрупата Паскал Донахю, който посети София на 15 март. В специално интервю за "Неделя 150" по Българското национално радио Донахю изрази надежда България да продължи да води благоразумна фискална политика.

Реалистично ли е да приемем еврото на 1 януари 2025-та? Ако слушаме посланията от последните дни, по-скоро погледът е отправен към по-късен етап догодина. Кога, ако не 1 януари?

"Всичко това зависи от промените в икономиката, които България направи и които, вярвам, са в интерес на страната. Основното предизвикателство остава инфлацията. Вярвам, че България със сигурност ще се присъедини скоро. Наистина съм убеден в това, но инфлацията трябва да бъде овладяна. Публичните финанси трябва да бъдат запазени в добро състояние. Необходима е сигурност". 

Може и трябва ли България да разчита на гъвкавост при оценките, за да получи зелена светлина за еврозоната?

"Има възможност правителството да поиска последваща оценка на икономическото представяне след регулярния доклад за готовността за присъединяване, който се очаква преди лятото. Тази възможност съществува. Изпълнението на критериите за присъединяване се оценява много прецизно и честно. Досега участвах в много оживена дискусия по темата. Мисля, че много важно за българската икономика да докаже, че категорично е изпълнила критериите от Маастрихт, необходими за въвеждането на еврото. Отново подчертавам, че възможността за последваща оценка съществува, ако правителството реши да я използва.

Имам две препоръки. Първата е да продължите да пазите държавния дълг нисък и да не поемате големи нови задължения. Втората – да направите всичко възможно да понижите инфлацията. Това не са просто „задачи“, които изпълнявате, за да въведете еврото. Начинът да се грижите за икономиката и за хората минава през изпълнението на тези мерки". 

Казано по друг начин, няма необходимост от „гъвкавост“ при оценката на критериите, защото България трябва да се присъедини към еврозоната, когато изпълни всичките – това е по-доброто решение и за страната, и за останалите 20 държави, които вече са част от валутния съюз. Какви са ползите от членството в него?

"Мисля, че доверието да се пътува и инвестира в България ще бъде много голямо. За тези, които искат да дойдат тук и са от държава от еврозоната, няма да се налага да обменят валута. Същото важи и за българите, които искат да пътуват до страни – членки на единния валутен съюз. Няма да има никакви такси за превалутиране.
За бизнеса, особено за компаниите, които искат да изнасят продукция, ще има много позитиви. Знаете, българската икономика е експортно ориентирана. С въвеждането на еврото износът към страни от еврозоната ще стане по-сигурен и по-евтин. Има много позитиви. Убеден съм, че въвеждането на еврото ще отвори и огромни възможности пред българската икономика".

Освен това България ще започне да взема решения във валутния съюз, тъй като ще седне на масата за определяне на паричната политика, а не единствено да консумира решенията за еврото, към което левът е обвързан с валутния борд. И преди нашия разговор, Донахю изреди още много предимства за членството в еврозоната, но тъй като монетата винаги има две страни, а времето за интервю е твърде ограничено, питам директно - в тези турбулентни за икономиката времена, точен ли е моментът да поискаме присъединяване към еврото и не поемаме ли твърде голям риск, ако станем част от валутния съюз? Как виждате икономическото представяне на еврозоната?

"Вярвам, че сега перспективите пред икономиката на еврозоната са много стабилни. Мнозина предсказваха рецесия, но тя не се случи. Говореше се за огромен срив, но не се стигна до такъв. Затова казвам, че перспективите са стабилни, а това е добър вариант за европейската икономика, която е пряко ударена от последиците от войната. Искаме да надградим тази стабилност с присъединяването на нови страни и с правилните решения, които да позволят по-висок растеж на икономиката".

Още преди да задам въпрос за пълномащабната война на Русия срещу Украйна, самият Донахю я споменава, защото тя е един от сериозните, ако не и основният, геополитически риск. Председателят на Еврогрупата използва определението „awful“– т.е. „ужасна“ война и във всеки свой отговор подчерта, че подкрепата е за украинския народ. А моят въпрос е за способността на Европейския съюз да подкрепя Киев „толкова дълго, колкото е необходимо“, каквото е официалното послание в условия на намаляваща подкрепа от Съединените щати и риск от пълното й прекратяване?

"Мисля, че ще продължим да подкрепяме украинския народ. Разбира се, съществува известна несигурност около това как Съединените щати ще продължат финансовата подкрепа за Украйна. От друга страна европейските лидери се договориха за допълнителна подкрепа от 50 милиарда евро за Киев за следващите три години. Посветени сме на подкрепата за украинския народ и неговите усилия за защита на свободата. Те са част от усилията Европа да защити собствената си сигурност. Убеден съм, че ще продължим да намираме начини и средства, с които да помагаме на украинците".

Един от инструментите, които Европейският съюз обмисля, е използването на финансовия ресурс от замразените руски активи или от приходите от тях. С тях могат да се закупят оръжия за Украйна или парите просто да бъдат предадени на Киев. Остава обаче неясен казусът с легитимността на подобно решение?

"Тази възможност се проучва в момента. Въпросът изобщо не е лесен, напротив – изключително сложен е. Насърчаваме България да приеме еврото. Аз лично я насърчавам. Именно в този аспект обаче трябва да гарантираме, че в глобалната икономика еврото продължава да бъде сигурна валута. Ето защо моят отговор е следният – проучваме възможността и какво да се случи с тези активи, включително каква роля могат да изиграят в бъдеще".

Донахю настоява всяко решение да бъде взето според международните норми и като се обърне внимание всички възможни негативни ефекти, също както при решенията за всички санкционни пакети срещу Русия заради водената от нея война. Европейският съюз е на крачка от това да приеме санкционен пакет срещу определи лица, който да носи името на руски опозиционер Алексей Навални.

Това обаче е само подробност от цялата картина, в която основният въпрос е санкциите срещу режима в Кремъл работят ли,  или биват заобикаляни?

"Санкциите са ефективни. Продължаваме с оценките какви допълнителни санкции могат да окажат влияние върху представянето на руската икономика. Трябва обаче да бъдем честни. Тяхното решение да превърнат икономиката си във военновременна я направи донякъде устойчива. Досегашната история на санкциите показва, че надценяваме ролята им краткосрочно, но я подценяваме в средносрочен план. Санкциите работят, но трябва да обърнем внимание, че Русия взе своите решения и намери други страни, които да и помогнат да финансира войната си".

От петък насам в Русия избират президент във вот с предизвестен край. Западът вече остро реагира в опитите на Москва да проведе избори и в незаконно присъединените територии – от Крим през 2014 до Донецк, Луганск и останалите след началото на пълномащабната война преди малко повече от две години. Засега легитимността на самия президентски вот не е директно оспорена, но председателят на Европейския съвет Шарл Мишел вече саркастично поздрави настоящия президент с победата „без опозиция, без свобода и без избор“. Могат ли изборите в Русия да се превърнат в нов повод за санкционен пакет?

"Вече имаме всички причини, за да налагаме санкции заради ужасната война, която се води срещу украинския народ. Изборите в Русия, които са с предизвестен резултат, няма да окажат влияние върху налагането на санкциите. Мотивът за тях е в пълномащабната война срещу Украйна".