Климатичната криза се отлага? Горите по света са в изненадващо добро състояние

Помислете си за планета в хватката на климатичната криза и много от образите в ума ви ще бъдат свързани с дърво. Гори в Канада и Австралия, обхванати от пламъци; дървосекачи в джунглите на Индонезия и Бразилия, режещи с верижен трион вековни дървета за дървен материал; монокултурни елхови насаждения, маршируващи в геометричен ред по склоновете на Шотландия или Швеция.

Тогава може да се изненадате да откриете, че много от горите по света са в изненадващо добро състояние. Унищожаването на тропическите гори получава толкова много (оправдано) внимание, че сме изложени на риск да пропуснем какъв напредък постигаме в по-хладния климат.

Това е грешка. Бавното възстановяване на умерените и полярните гори няма да бъде достатъчно, за да компенсира глобалното затопляне без радикално намаляване на въглеродните емисии. Дори и така, това е доказателство, че сме в състояние да обърнем щетите от най-старата форма на изменение на климата, предизвикано от човека – и можем да направим същото отново.

Вземете Англия. Покритието на горите сега е по-голямо от всякога след чумата преди близо 700 години, като около 1,33 милиона хектара от страната са покрити с гори. Обединеното кралство като цяло има почти три пъти повече гори, отколкото в началото на 20-и век.

Това далеч не е най-впечатляващото представяне. Горите в Китай са се увеличили с около 607 000 квадратни километра от 1992 г. насам, регион с размерите на Украйна. Европейският съюз е добавил площ, еквивалентна на Камбоджа, към своите гори, докато САЩ и Индия са засадили заедно гори, които ще покрият Бангладеш в цял покрив от листа.

Сечта в тропиците означава, че светът като цяло все още губи дървета. Само Бразилия премахна достатъчно гори от 1992 г. насам, за да противодейства на целия растеж в Китай, ЕС и САЩ, взети заедно. Въпреки това горите на планетата като цяло може вече да не допринасят за затоплянето на планетата. Като цяло те вероятно са изсмуквали около 200 милиона метрични тона въглероден диоксид от атмосферата всяка година между 2011 г. и 2020 г., според проучване от 2021 г. CO2, поет от дърветата, надвишава с малко количеството, отделяно от обезлесяването. Това е капка в морето в сравнение с 53,8 милиарда тона парникови газове, емитирани през 2022 г. – но това е знак, че не всеки климатичен индикатор сочи към гибел.

Забележително е, че това може да не е първият път, когато човешката дейност е причинила разширяване на световните гори. Опустошителният спад на населението, причинен от войни и болести след европейската колонизация на Америка, може да е причинил спад в глобалните температури между 16-ти и 19-ти век, според един анализ от 2019 г. Тъй като населението им е намалено до около 10% от предишния брой, коренното население вече не е в състояние да поддържа земеделски системи, базирани на почистване на земята с огън. В резултат на това са израснали 558 000 квадратни километра нови гори, достатъчни да блокират около 27 милиарда тона CO2.

Нито пък глобалното залесяване до момента е причинено главно от екологични императиви. Наистина, в голяма част от света възходът на изкопаемите горива е този, който преобърна обезлесяването преди почти век, като индустриите се насочиха към въглища, нефт и газ, за да произвеждат топлина и енергия, вместо горят дърва.

Повече от една четвърт от Япония е покрита със засадени гори, които в много случаи са толкова стари, че едва се разпознават като такива. Горската покривка достигна най-ниската си степен по време на Втората световна война, когато дърветата бяха изсечени с милиони, за да осигурят гориво за военната машина на една бедна на ресурси нация. Префектура Акита в северната част на остров Хоншу е била толкова оголена в началото на 19 век, че е трябвало да внася дърва за огрев. Тези дни нейните тучни гори са основна привлекателност за туристите.

Подобна е картината в Скандинавия и Централна Европа, където разпространението на горите върху непродуктивни земеделски земи, съчетано с упадъка на дърводобивните индустрии и по-доброто управление на останалите насаждения, доведе до обширно повторно израстване от средата на 20-ти век. Горите покриват около 15% от Дания, в сравнение с 2% до 3% в началото на 19 век.

Дори обезлесяването на тропическите гори се е забавило драстично от 90-те години на миналия век, вероятно защото увеличаването на дървения материал от плантации намалява необходимостта от изсичане на девствени гори. И все пак политическите стимули да се затварят очи за дърводобива, съчетани с исторически високите цени на продуктите, отглеждани и добивани в изсечени тропически гори, като соя, палмово масло и никел, означават, че последните победи са крехки.

Няма причина за самодоволство в нищо от това. Въглеродните ползи от горите не са достатъчни, за да компенсират повече от частица от парниковото ни замърсяване. Идеята, че те ще бъдат достатъчни, за да елиминират брутните емисии и да накарат света да достигне нетна нула до средата на този век, зависи от изключително оптимистични предположения от двете страни на уравнението.

Все пак трябва да отпразнуваме успеха си в забавянето на модела на човешкото обезлесяване, което продължава от близо 100 000 години. Нищо относно щетите, които причиняваме на нашата планета, не са неизбежни. С усилие може дори да са обратими.

Анализът на Дейвид Фиклинг е от сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.